Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Има вероятност да се разрази буря — сподели той.

Съзрял образуващите се облаци, Тарик се съгласи.

— Нареди на екипажа да се заеме с подготовката на кораба. Сигурно ще ни връхлети днес следобед.

Тарик побърза да предаде заповедта на екипажа, а Серад потърси Мала. Не беше сигурен за времетраенето на лошото време, но поне можеше да предостави на Тори възможността да се порадва на слънцето, преди да забушува бурята. Като намери Мала, той му нареди да занесе закуска на Тори и след това да я изведе на палубата. Междувременно Серад също се включи в подготовката на „Ятаган“ за грозящата го опасност.

Тори бе вече станала, когато Мала почука на вратата със закуската. Тази сутрин отново се бе събудила в леглото на Серад, а не си спомняше как се е озовала там. Тя се чувстваше много добре в меките постели, но не искаше Мала пак да я свари в тях. Затова бързо скочи и се облече в чистите си дрехи. След като среса косата си, която бе принудена да носи пусната, използва времето да изпере нещата си във вече изстиналата вода на ваната. После ги просна из стаята и отново се зае с разтребване на каютата.

Мала се зарадва, че намери Тори станала и облечена. Той остави таблата със закуската на бюрото.

— Благодаря. — Тори умираше от глад, а храната миришеше вкусно. Затова веднага седна и започна да се храни.

Мала мълчаливо започна да събира масата и чиниите от предната вечер. Той направи няколко курса, за да изнесе нещата, също и ваната, и накрая доволно прецени, че каютата е подредена според очакванията на принц Серад. След това изчака англичанката да закуси.

— Принц Серад разреши да се качите на палубата, щом се нахраните.

— Аз съм готова.

— Принц Серад ви очаква.

От нетърпение отново да види слънцето Тори се затича по стълбите към палубата. Като излезе вън, дълбоко вдиша свежия морски въздух. Стори й се, че от цяла вечност не е чувствала галенето на топлите слънчеви лъчи, както и приятния ветрец, развяващ косите й. Тори се извърна с лице към лъчезарното слънце и затвори очи, за да се полюбува на прекрасното усещане.

— Мис Виктория!

Развълнуваният вик на Джоунс стресна замечтаната Тори. Тя се обърна и видя приятелката си, която с достойнство се опитваше да изкачи стълбите към палубата.

— Джоунс! — Тори прегърна дребната жена в широко разтворените си обятия. Не знаеше какво е накарало Серад да им разреши да се срещнат, но нямаше и да пита. Бе щастлива да види компаньонката си.

— Слава богу, че си жива! Не можеш да си представиш колко много се притеснявах за теб! — каза Джоунс. Силно притисна момичето в прегръдките си и без да я пуска, се дръпна назад, за да я огледа по-добре. Проницателните й очи не пропуснаха нищо.

— Слава богу, че си добре! — отвърна Тори. Джоунс носеше същата рокля и имаше уморен и раздърпан вид, но иначе изглеждаше добре — явно не бяха се отнасяли зле с нея.

— Имайки предвид обстоятелствата, мисля, че съм добре. Но ти как си? Не спрях да се безпокоя от онази нощ, когато ни разделиха!

Тори успокоително я потупа по ръката.

— Добре съм. — Но като видя недоверчивия поглед на Джоунс, тя повтори по-убедително: — Наистина съм добре.

— Но ти остана сама със Серад… Още ли те държи в каютата си? — попита Джоунс, като мислеше за неприличната близост с него, на която бе подложена Тори.

— Да.

— Добре ли се отнася с теб? — В погледа на Джоунс се прочете безпокойство, когато се опита да разбере по изражението на повереницата си дали й бе сторил някакво зло.

— Много добре, дори внимателно.

— И не те е насилвал да…

— Не! — рязко отсече Тори.

— Слава на небесата! — Джоунс явно си отдъхна. Страшно се бе изплашила за непорочността на повереницата си през онази нощ, когато я измъкнаха от каютата на Серад. Мисълта, че Тори е останала сама с един необуздан и жесток човек, без да има кой да я защити, не я оставяше на мира. Но страховете на Джоунс се разсеяха. Тя внимателно се взря в момичето и разбра, че то не я лъжеше. Зарадва се, че капитанът на пиратите се оказа мъж с известно достойнство, а не осквернител на невинни млади жени.

— Ами ти? Добре ли си? Аз също се безпокоях за теб. — На Тори й бе неудобно да обсъжда Серад и смени темата на разговора. Достатъчно лошо бе, че живееха заедно и все повече започваше да гледа на него като на мъж. Безспорно не й се говореше за това.

— Както знаеш, не ми бе много леко и през последните няколко дни страдах неимоверно много.

— Защо? Какво се е случило? — Тори се притесни, че ужасните неща, за които я бе предупредил Серад, са сполетели настойничката й. — Пиратите ли те нараниха?