Боби Смит - Вземи сърцето ми

— И това ти се струва нормално?

— Разбира се. Малик е емир.

— Явно пиратството наистина ти е по наследство.

— Сам реших да стана моряк, но, от друга страна, нямах избор. Още като момче желаех да имам свой кораб, който да нарека „Ятаган“. — В съзнанието му изплуваха далечни и смътни спомени за едно корабче — играчка. Но Серад се отърси от тези мисли и се върна в настоящето. Беше доволен от сегашното си занимание и всичко друго бе без значение. Решен да прекара приятна вечер с прелестната си пленница, Серад усети, че става много сериозен.

— Сигурно се радваш, че си осъществил мечтата си. Жалко, че целта ти е да бъдеш пират и да грабиш спечеленото с честен труд от хората.

— По-силните и по-бързите оцеляват. — Той сви рамене и допълни: — Няма да е зле да внимаваш какво говориш, Тори. Още нищо не съм откраднал от теб.

— Открадна свободата ми.

— Жената никога не е свободна. От родния си дом тя отива в къщата на мъжа си. Още от първия си ден е обречена на един или друг вид робство.

— Грешиш.

— Така ли? А ти ли си избра годеника? — По изражението й разбра, че бе прав. — Виждаш ли? Жената принадлежи на мъжа. Независимо дали е дъщеря или съпруга, мъжът може да прави с нея каквото си пожелае. Такъв е животът.

Тори кипеше от гняв.

— Винаги съм била господарка на себе си. Правила съм само това, което ми харесва.

— О? Значи не си безразлична към мъжа, избран за теб от баща ти?

— Аз го обичам — излъга тя, решена да не отстъпи в спора си със Серад. — Той е чудесен мъж. За разлика от твоите сънародници, той е нежен, мил и уважава жените — подчерта тя, за да му покаже, че годеникът й притежава качества, които на самия него му липсват. — Изгарям от нетърпение да се върна вкъщи, за да се омъжа за него.

Похвалните думи за английския й годеник го подразниха. Зарадва се, че точно в този момент Мала се появи с ваната и с горещата вода и прекъсна разговора им.

Тори едва успя да скрие нетърпението си, докато наблюдаваше как Мала и мъжете, дошли с него, поставяха ваната и я пълнеха с топла вода. Жадуваше да се изкъпе и затова с вълнение очакваше момента, в който щеше да измие мръсотията от немитото си няколко дни тяло.

Серад също следеше действията на хората от своя екипаж. Той крадешком погледна Тори и долови щастието в очите й, което го накара да изпита удоволствие, че я дарява с тази малка радост. После отново насочи вниманието си към мъжете и видя, че бяха приключили с възложената им работа и в момента с жадни очи изпиваха пленницата. Той се ядоса, че те се любуват на Тори в тази интимна обстановка и ги изгони от каютата.

— Ето и възнаграждението ти — заяви той, когато останаха насаме.

— Благодаря ти — сдържано отвърна тя с надеждата, че той също ще излезе. — Радвам се, че държиш на думата си.

— Никога не бива да се съмняваш в това. Спазвам всяко свое обещание и не давам клетви, които не мога да изпълня — уверено отвърна Серад. Сякаш за да придаде по-силен ефект на думите си, той прикова сивите си очи върху нея, но после се обърна към очакващата я вана.

Дървената вана, пълна с топла вода, имаше доста примамлив вид и Серад се почуди каква щеше да бъде реакцията на тази красива англичанка, ако той пожелаеше да се изкъпе с нея. Идеята го поблазни, но тутакси се отказа. Някой друг път. Би било много по-добре да се къпе заедно с благоразположена жена, отколкото с непокорен дявол. Възнамеряваше да даде на Тори достатъчно време, за да може тя да свикне с новото си положение. Не трябваше да действа прибързано, нито да я насилва. Това не отговаряше на характера му.

Серад изведнъж осъзна, че се налага да излезе от каютата. Тръгна навън, като я осведоми, че скоро ще се върне.

Тори си отдъхна с облекчение. Бе се изплашила, че той има намерение да остане по време на банята й, а не й се искаше да се съблича пред него. С почти езическа наслада свали мръсната си рокля. След като я смачка на топка и я захвърли настрана побърза да влезе във ваната, за да се възползва от всяка секунда усамотение.

Тори не можа да се сдържи да не въздъхне от удоволствие в момента, в който се потопи в топлата вода. Облегна глава на ръба на ваната, затвори очи и остави на водата да успокои и измие душевните й терзания. После отново въздъхна и изби всичките си мисли от главата. Нуждаеше се от време, за да възвърне вътрешното си спокойствие.

Междувременно Серад слезе в трюма, за да потърси пътническия сандък на Тори. След като тършува известно време, най-накрая го зърна сред плячката от „Чайка“. Тъй като изобщо не бе запознат със стила на обличане на англичанките, той се видя в чудо какво да избере. Прехвърляйки купища от дрехи, Серад в крайна сметка се спря на една рокля и някои лични принадлежности, от които според него тя щеше да се нуждае.