Боби Смит - Вземи сърцето ми

Серад потърси Мала, за да му поръча да донесе вечеря за двама в каютата му. После тръгна към нея. Беше объркан. Нито една жена, с която бе преживял приятни мигове, не бе успяла да го задържи за по-дълго време. А с Тори бе различно. Макар през целия ден да бе мислил за нея, още не можеше да проумее какво точно го привлича у тази жена. Вярно — бе обаятелна, но това само по себе си не я правеше изключителна. Любовниците, които бе имал, също бяха красиви. Принцът се зачуди дали ако се любеше с нея, тя щеше да продължава да го привлича все тъй силно, или щеше да й се насити бързо, както бе станало с другите жени.

Серад спря, за да отключи вратата на каютата си. Намери Тори, застанала до прозорчето, вперила поглед в морето. Отново се удиви на нейната красота и елегантност. Погледът му бе изпълнен с копнеж. Почуди се как е могъл да прекара предната нощ с нея, без да я обладае. Запита се как ще се овладее и тази вечер. Когато Тори се обърна към него, Серад веднага смени изражението на лицето си.

Тя се зарадва на появата му. Почти през целия ден бе мислила за него против волята си. Бе се опитала да се убеди, че той не е непобедимият мъж, за когото го бе сметнала вчера — просто се бе изплашила от него. Но сега Тори осъзна колко се е лъгала. Серад я привличаше със своята красота и сила. Внушителната му осанка изпълваше цялата каюта. От него се излъчваше сякаш животински магнетизъм. Тя се взря в неговите широки и почернели от слънцето гърди, изкушавана от желанието да го погали. Изведнъж се осъзна и отмести погледа си от Серад. Вътрешно оправда този свой порив с огромната си нужда от компания. Наложи си да си припомни, че този мъж е неин враг, а не приятел. Снощи се бе смилил над нея, но това не означаваше, че никога повече няма да се опита да я вкара насила в леглото си. Серад не бе възпитан английски благородник. Той беше варварин, известен като един от най-безмилостните и жестоки пирати, кръстосвали седемте морета.

Серад не забеляза вълнението й.

— Радвам се, че не спиш и си готова да се погрижиш за мен — самодоволно каза той.

— Нима очакваше да съм в леглото?

— Това май не е лоша идея. Не бих възразил на такова посрещане — пошегува се Серад и я погледна страстно.

Тори настръхна при този намек.

— Предпочитам да спя на пода.

— Не мислеше така сутринта, когато те взех в прегръдките си и те занесох до леглото.

— Била съм заспала — защити се тя.

— Смятам, че си най-послушна, когато спиш — изтъкна мъжът и се замисли за приятното усещане да я държи в обятията си.

— В такъв случай ще направя всичко възможно да не заспивам — отвърна Тори с гордо вдигната брадичка и го погледна дръзко.

Серад скъси разстоянието между тях. Погледът му помръкна от неудържимото влечение, което изпита към нея.

— Нощите могат да се окажат доста дълги, когато тялото жадува за сън, а съзнанието отказва да му го даде — бавно изрече той, а в думите се криеше друг смисъл. Застана пред нея.

— Тялото и съзнанието ми действат единодушно — надменно отговори Тори.

— Ще видим — загадъчно вметна той и се надвеси над нея, за да я накара да го погледне в очите.

— Желаеш ли нещо? — невинно попита тя, тъй като искаше да смени темата на разговор. Едва не се разплака от унижение, когато Серад се засмя под мустак.

— Да, но всяко нещо с времето си — отвърна той със самодоволна усмивка и седна зад бюрото. — Тази вечер ще ям тук, с теб, затова побързай да се погрижиш за раната, преди Мала да е донесъл яденето.

Тори си отдъхна с отдалечаването му, но се разтревожи от заповедта да се заеме отново с раната му. Не искаше да докосва Серад, но нямаше друг избор. Без да промълви нито дума, тя отиде до бюрото и взе нужните инструменти, които бе оставила в едно чекмедже. Наведе се към него и свали превръзката от предната вечер. Раната не бе заздравяла, но не кървеше.

— Как изглежда? — попита Серад и погледна през рамо към раненото място.

— Малко по-добре, но все пак ще е по-разумно да не натоварваш ръката си през следващите няколко дни. Нужно е време, за да зарасне — предупреди го тя.

Серад изсумтя в отговор на съвета й. „Ятаган“ бе смисълът на живота му. Никога не би пренебрегнал задълженията си на кораба. Изобщо не трепна, когато Тори започна да промива раната. Само стегна леко тялото си, докато тя слагаше противовъзпалителното средство. Накрая Виктория отново направи стерилна превръзка. Удиви се на силната му воля — раната беше дълбока и вероятно болезнена.

— Утре трябва да сменим превръзката — каза тя.