Боби Смит - Вземи сърцето ми

Макар да знаеше отговора, Мала й отвърна рязко, за да я откаже от желанието й да задава повече въпроси.

— Френският кораб бе негоден за плаване и затова го потопихме. — После постави таблата на бюрото и излезе.

Ключалката щракна и Виктория се почувства отново като в гробница. Отиде до бюрото и си взе малко от храната, но бе изнервена и яденето й се стори безвкусно.

Изминалият ден бе дълъг и изпълнен с опасности и с падането на нощта Тори усети силна умора — следствие от боричкането със Серад. Леглото на пирата й се струваше все по-привлекателно и на нея й се прииска да легне в него и като се събуди, да разбере, че всичко е било само сън. Въздъхна и се приближи. Серад отсъстваше от няколко часа и очевидно нямаше да се върне скоро. Трябваше да си почине, за да го посрещне бодра по-късно. Внимателно опипа леглото, то й се стори меко и примамливо и тя легна.

Обаче Тори не успя да заспи веднага. Имаше чувството, че Серад е до нея. Заобиколена от неговите вещи, не можеше да го прогони от мислите си. Спомни си за властната му натура и за усещането си при допира на ръцете им, когато тя се бе погрижила за раната му. Помисли си, че той бе имал възможността да убие Дювал и нея, но не го направи. Сети се и за нежното му докосване след сборичкването им. Най-накрая се унесе и в съзнанието й изплува образът на жената от портрета заедно със сивите очи на похитителя й… и Виктория се зачуди…

Серад и Тарик останаха на палубата, докато „Ятаган“ отплава, след което слязоха долу, за да отпразнуват успеха си. Както винаги, вечеряха заедно и едва късно през нощта Серад се оттегли в каютата си.

Той бе поръчал да занесат вечеря на Тори и сега очакваше да я намери нахранена, будна и тръпнеща от желание той да се върне, за да изпълни нарежданията му. Гореше от нетърпение да изпита покорството й. През цялата вечер бе мислил за нея и бе решил да я задържи за себе си, вместо да я освободи срещу откуп. От известно време Малик му повтаряше да се замисли сериозно за женитба и да си направи харем и макар това изобщо да не интересуваше Серад, той с удоволствие би взел Тори за наложница. Не беше уверен дали тя ще се поддаде на намерението му, но според него чувствата й нямаха значение. Очакваше смиреността, с която го бе изпратила, да продължи и в бъдеще.

Серад стигна до каютата си, отключи вратата и след като я отвори широко, предпазливо влезе. Не бе забравил за изобретателността на Тори. В стаята бе тъмно като в рог и той стъпваше предпазливо, нащрек за евентуално нападение от нейна страна. За своя изненада, не долови никакво движение и за миг се изплаши, че тя е избягала. Но неоснователният му страх се изпари, щом запали лампата. Храната стоеше почти недокосната, каютата бе в изряден вид, а Тори, сгушена в леглото му, спеше дълбоко.

Серад безшумно се приближи и впери очи в пленницата си. Беше по-смела и духовно по-силна от повечето мъже, които познаваше. Все пак в съня си тази опърничава англичанка изглеждаше невинна и красива.

Серад се възползва от момента и внимателно разгледа Тори. Всичко в нея бе прекрасно: от дългата мека и лъскава тъмна коса, развързана и съблазнително разпиляна около лицето й, до извитите гъсти черни мигли. Устните й молеха за целувка, а тялото й можеше да задоволи всеки мъжки блян. На Серад му бе трудно да повярва, че тази нежна спяща красавица е същата съобразителна и хаплива жена, която го бе изкарала извън нерви преди това.

Усмихна се при мисълта за непрестанните предизвикателства на Виктория. Освен леля си, не бе срещал друга жена, достатъчно смела да противоречи на мъж. Не знаеше дали това му харесва или не, но в едно беше сигурен — Тори не го отегчаваше.

Докато я гледаше, в душата му се събуди желание да я закриля. Това чувство го озадачи, тъй като от всички жени на света тя най-малко имаше нужда от покровител.

Тори се размърда. Сънуваше кошмари, свързани с нападението на Серад. Изведнъж се събуди, сякаш усетила погледа му. Отвори смарагдовозелените си очи и видя врага си, надвесен над нея. Той имаше развеселен вид и изглеждаше извънредно мъжествен и красив. Виктория се смути от собствените си мисли и от компрометиращото положение, в което я свари, и затова незабавно скочи, вперила гневен поглед в него.

— Значи се върнахте. — Ядосана на себе си за това, че бе заспала толкова дълбоко, Виктория не се сети какво друго да каже. Бе имала намерение да го посрещне бодра, а не сънлива и уязвима.

— Както трябва да се предполага. Та това е моята каюта — нехайно отвърна той, без да се отдръпне от леглото.