Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Стрелба ли е имало в каютата ти? — попита той, доволен от неловкото изражение на приятеля си.

— Да.

— Е, и? — подкани го Тарик, изгарящ от нетърпение да чуе истината, а не плъзналите между мъжете слухове.

— Както ти подцени старицата, така и аз омаловажих способностите на младата англичанка. Много е честолюбива… Прилича на арабската кобила, която купих преди няколко години.

— Дали ще е също толкова трудна за опитомяване? — пошегува се Тарик. — Доколкото си спомням, кобилата ти създаде доста неприятности… макар да не бе въоръжена.

Серад се ядоса на подигравките му.

— Конят ме хвърли само веднъж. Надали Виктория ще се опита да направи още нещо.

— Така ли? — Тъмните очи на Тарик светнаха закачливо. — Как можеш да бъдеш толкова сигурен? Тази жена ми изглежда враждебно настроена. На твое място бих внимавал за кожата си.

— Разчитам на теб, приятелю — отвърна Серад с усмивка. — Но наистина няма да има нужда. Тя се примири с положението си. Сигурен съм, че няма да ни създава повече неприятности.

— Внимавай, Серад. Не забравяй какво ме посъветва по-рано.

Принцът осъзна колко прав е помощникът му, но не каза нищо. Не искаше никой да разбере за хитростта на пленницата му. Достатъчно бе, че той знаеше. Трябваше да се справи сам с нея. Тя му принадлежеше.

Внезапно на палубата на „Чайка“ се разнесе вик. Френският екипаж още не бе прехвърлен на борда на „Ятаган“ и неколцина моряци бяха нападнали охраната в отчаян опит да избягат от ужасната участ, която щеше да ги сполети. Под яркото следобедно слънце блеснаха ножове и се чуха гърмежи, тъй като пиратите се опитваха да потушат бунта. В крайна сметка трима души от екипажа на капитан Дювал бяха убити. Победените се примириха. С цел да предотвратят всякакви по-нататъшни опити за бягство хората на Серад прехвърлиха всички пленници на борда на своя кораб и ги натъпкаха в трюма, където окованите във вериги мъже щяха да останат по време на плаването до Алжир.

Едва след няколко часа целият товар от „Чайка“ бе прибран на „Ятаган“. Серад нареди на подчинените си да напуснат борда на повредения кораб и те побързаха да изпълнят заповедта му. Сега, когато плячката беше с тях, пиратите изгаряха от нетърпение да се върнат в родината си. „Ятаган“ незабавно вдигна платна и започна да се отдалечава от френския кораб.

— Няма да можем да стигнем бързо в Алжир — отбеляза Тарик, имайки предвид богатата плячка.

— Радвам се за нашия успех. Малик също ще е доволен. Но съжалявам, че изгубихме кораба. — Серад наблюдаваше как се отдалечават от „Чайка“.

Той мълчаливо изчака да стигнат необходимото за стрелба разстояние и нареди на екипажа си да даде залп с всички оръдия. Гърмежът на топовете разтърси „Ятаган“ и пиратите видяха как техният главатар изпълни обещанието си, като изпрати френския кораб на дъното на морето. Плавателният съд се разби на парчета и бавно изчезна под повърхността на водата. На мястото му останаха само отделни отломки — единствената следа върху гроба на някога славната „Чайка“.

Тори очакваше Серад с известно безпокойство. Още преди час бе приключила с разтребването на каютата и сега не й оставаше друго, освен да мисли. Затворничеството й я правеше безсилна. Но това не й попречи да възвърне борческия си дух. Физическата победа на Серад не означаваше, че тя е длъжна да се примири. Закле се да продължи да се бори с него с единственото си оръжие — разума си.

Часовете течаха мудно. Тори се ослушваше за стъпките на похитителя си, за да не я изненада с появяването си. Неочакваният тътен на оръдията я изплаши. Дъхът й секна, тъй като предполагаше, че пиратите стрелят по някой кораб, дошъл да ги спаси. Със свито сърце очакваше да чуе още гърмежи, както и победоносните викове на въображаемите спасители, но нищо не последва. Времето минаваше, а нищо не се случваше. Тори се натъжи при мисълта, че никой не е дошъл да им помогне. Явно оръдията не бяха гърмели по тази причина.

Звукът от превъртането на ключа я стресна. Вратата се отвори и Тори предположи, че това е Серад. Но за нейна изненада, в стаята влезе непознат мъж с поднос в ръка.

— Казвам се Мала. Серад ми нареди да ви донеса това — съобщи пиратът.

— Той няма ли да се върне? — попита тя с надежда.

В отговор мъжът безразлично сви рамене. Нямаше ни най-малка представа за намеренията на своя капитан.

Тори жадуваше да говори с някого, за да научи повече за стрелбата и го запита за причините за гърмежите.