Боби Смит - Вземи сърцето ми

Виктория изчака Серад да се приближи до вратата и чак тогава излезе иззад бюрото. Осъзнаваше, че не трябва да сваля пистолета от него. Той би се възползвал от всяка нейна проява на слабост, а това би погубило Джоунс и нея.

Докато се подготвяше да й отнеме оръжието, Серад успя да овладее яда си. По-късно щеше да има достатъчно време да се ядосва на глупостта си. Най-важното нещо сега бе да стане отново господар на положението.

Въпреки бдителността на Виктория, светкавичните му действия я изненадаха. Преструвайки се, че свива наляво, Серад се стрелна надясно и сграбчи ризата от ръба на леглото. Без да губи нито секунда, той я размаха и така отмести дулото на пистолета от себе си.

Изплашената Виктория разбра, че трябва да стреля, преди пиратът да я нападне, и обезумяла и отчаяна, изстреля единствения си куршум. Но вече беше късно. Оловото не попадна в целта, а се заби в облицованата с дърво стена.

Серад бе свикнал да се бие с много по-силни, много по-предпазливи и опитни мъже, с които Виктория не можеше да се сравнява. След изстрела той се хвърли върху нея и я събори на земята. Тя още не можеше да си поеме дъх от внезапното нападение, но продължаваше да се бори, здраво стиснала пистолета — единствената й надежда за свобода. Но Серад я превъзхождаше по сила. Големите му ръце се вкопчиха грубо в китката й. Тя се стараеше да не изпусне оръжието, но натискът, упражнен върху ръката й, застрашаваше да счупи костите й. Най-накрая пистолетът падна от изтръпналите й, почти парализирани пръсти.

— Няма да дойда с вас! Няма! — извика Виктория, като го удряше с юмруци.

Серад използва цялата тежест на тялото си, за да я притисне на пода и най-после успя да хване и двете й китки. Но като капак на всичко, точно когато бе решил, че е успял, върху главата му се стовари силен удар. Джоунс се бе върнала с чадъра си, за да вземе участие в схватката.

— Пусни я, дивак такъв! Веднага я пусни! — На мис Джоунс изобщо не й пукаше какво щеше да стане с нея. Виктория бе рискувала заради всички, но явно пиратът щеше да я накара да плати скъпо за това. — Накажете мен, ако трябва, но не пипайте мис Виктория! — заяви и продължи да налага Серад с чадъра.

— Достатъчно, жено! — изрева Серад и пусна едната ръка на Виктория, за да изтръгне проклетия чадър от ръцете на старицата. На младата жена се удаде възможност да причини болка на похитителя си и се възползва от това. С всички сили тя замахна към него, но Серад вече бе подготвен да очаква и неочакваното от тази красавица. Парира удара й и отново хвана двете й ръце. После с възмущение захвърли чадъра в другия край на каютата точно когато двама от неговите хора нахълтаха вътре, въоръжени до зъби.

— Принц Серад! Чухме изстрел и помислихме, че имате неприятности! — Изумено зяпнаха безстрашния си капитан, който лежеше върху красивата англичанка, наблюдаван от възрастната й компаньонка.

— Всичко е наред — процеди през зъби Серад и се изправи на крака, като дръпна Виктория със себе си. Здраво стиснал китките й, той смяташе да я държи дори като разговаряше с другите двама. — Отсега нататък тези жени ще бъдат разделени.

— Не! — извикаха двете в един глас. Но Серад бе категоричен. Поотделно можеше да ги контролира по-лесно, а заедно бяха опасни.

— Заведете старата жена в килера за провизии и я заключете. Погрижете се да се чувства удобно, но като излезете, проверете дали не сте оставили отключено.

— Да, принц Серад. Желаете ли още нещо?

— Не. Вървете.

— Но аз трябва да остана с мис Виктория! Това е мое задължение! Не можете да ни разделите! — бурно възрази Джоунс, когато пиратите я отвеждаха.

Серад свирепо стрелна Джоунс с очи, без да обръща внимание на виковете й вън от стаята.

— Искам си чадъра! Върнете ми чадъра! — приплака тя, когато затвориха след нея вратата на каютата.

Останал насаме с Виктория, Серад насочи цялото си внимание към нея. Ранената ръка го болеше адски. Все още в лошо настроение, продължаваше да стиска ръцете й.

Виктория се боеше от него. Опитът й да се освободи не се бе увенчал с успех. Страхуваше се да мисли какво наказание щеше да й наложи. Като преглътна нервно, се приготви да посрещне последствията възможно най-спокойно. С малкото гордост, останала в душата й, тя го погледна в очите и долови гнева в тях. Но Виктория не се изплаши.

Серад се вторачи в нея и се удиви на смелостта и самолюбието й. Изненада се, че тя не изгуби кураж дори след поражението си. Ако Виктория бе мъж, той би гледал на нея като на равностоен съперник, но тя бе най-обикновена жена. Като такава трябваше да си знае мястото — а то не включваше неподчинение — и той реши да я превъзпита.