Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Не знаех как трябва да се държа, но не исках да разберат, че се страхувам.

— Ти беше страхотна. Дядо ти много би се гордял с теб.

Мисълта, че това би се понравило на дядо й, я зарадва, но не успя да заличи бушуващите в нея силни чувства.

— Дори и да съм се представила като истинска дама, това не променя нещата, нали? Корабът ни е пленен и ние сме задържани против волята си.

— Но можеше и да сме мъртви — убедително заяви Джоунс. — И двете знаем колко кръвожадни са тези хора. Все пак смятам, че се справихме добре. Не ни сполетя чак толкова голямо нещастие.

— Засега — добави Виктория двусмислено, тъй като се сети за думите на Серад. Намерението му да споделя каютата си с тях двете я подтикна към действие. Изобщо не вярваше на този мъж. — Трябва да се измъкнем оттук, Джоунс! — Погледът й зашари из скромно обзаведената каюта, като се спря на широкото легло, на бюрото, на стола и на големия моряшки скрин до стената.

— И къде ще отидем, ако успеем да се освободим? — изтъкна Джоунс напълно логично и вбеси Виктория. — Освен това нямам желание да плувам до Англия.

— Не можем да тръгнем с тях!

— Какво друго предлагаш? — продължи възрастната дама. — Докато сме заедно, ще бъдем горе-долу в безопасност. Съдейки по приказките за пиратите, предполагам, че ще ни върнат вкъщи, щом близките ни платят откупа за нашето освобождаване. Дотогава най-вероятно ще ни държат някъде под ключ.

— Но това може да продължи месеци!

— Сигурно си права. Затова нека с достойнство изчакаме този момент.

Виктория осъзна, че Джоунс има право, но това я ядоса още повече. Не искаше Серад да се навърта около нея. Желаеше да избяга възможно най-далеч от него. В този момент погледът й се спря на скрина и наум й дойде една спасителна идея.

— Сигурно има някакъв начин да се преборим с тях…

— Мис Виктория, не ми харесва изражението ви. От опит знам, че решителният ви вид предвещава неприятности.

Без да я изчака да се доизкаже, вироглавата млада жена започна да действа. Прекоси стаята и се озова пред сандъка на Серад, вдигна капака.

— Но, мис Виктория! Какво правите? — изплашено извика Джоунс.

— Просто не мога да се примиря с нашето положение — отвърна тя лаконично и затършува из личните вещи на пирата. В стремежа си да открие нещо, което би могло да им помогне да избягат, Виктория безразборно хвърляше най-различни неща от сандъка.

Старата жена погледна нервно към вратата.

— Ами ако влезе и те свари…

— Не ме интересува! Трябва ми оръжие срещу него. — Виктория продължи да рови из съдържанието на скрина. — Сигурно има нещо, което бихме могли да използваме за защита.

— Видя какво се случи с Дювал, когато се хвърли с нож върху Серад.

— Дювал постъпи неразумно, като нападна главатаря на пиратите пред собствените му хора.

— Капитан Дювал е джентълмен — изсумтя Джоунс.

— Да, но едва не умря. Ако намеря пистолет, ще принудя тези варвари да ни пуснат.

— И как смяташ да го постигнеш?

— Ще измисля нещо. Не се безпокой!

— Наистина се притеснявам. Забрави ли как изгуби равновесие и падна от коня си по време на лова на тигри миналата година? Доколкото си спомням, щеше да бъдеш вечерята на тигъра, ако баща ти не бе пристигнал навреме и не бе стрелял точно.

Виктория се почувства неловко.

— Ако не бях изпуснала пушката си при падането, нямаше да се наложи баща ми да ме спасява. Сама можех да застрелям звяра.

— Но не успя и лесно можеше да загинеш. Ами когато…

— Престани, Джоунс! — прекъсна я младата жена. — Няма да се откажа. Ще намеря начин да се измъкнем.

Виктория несъмнено бе твърдо решена да го стори. Мис Джоунс продължи да я наблюдава с нарастващо безпокойство и се зачуди каква е следващата стъпка на повереницата й. След като прерови целия сандък, Виктория недоволно тръшна капака.

— Само дрехи… — В момента всички негови неща лежаха пръснати из каютата и по пода.

Без да обръща внимание на създаденото от нея безредие, Виктория тръгна към бюрото и провери съдържанието на всички чекмеджета. Небрежно захвърли настрана чертежите и картите от плота на бюрото и продължи да търси. Внезапно откри, че едно от чекмеджетата е заключено и това я обнадежди. Тук сигурно има нещо важно! Сигурно! След като разби ключалката, тя го отвори и вътре намери пистолет. Веднага взе оръжието и развълнувано го размаха.

— Остави го обратно! Ще погубиш и двете ни!

— Ще проверя дали е зареден. — Доволна от успеха си, Виктория не обърна внимание на Джоунс. Оръжието възвърна самочувствието й. Можеше да стреля с него и ако се наложеше, щеше да го използва.