Боби Смит - Вземи сърцето ми

Тарик я зяпна с недоумение. Серад не би простил никому, посмял да му държи такъв тон.

Без съмнение това бе най-непокорната жена, която Серад бе срещал, но ако се поддадеше на чара й, щеше да изгуби уважението на своите приятели. Серад мълчаливо вдигна куката, която лежеше наблизо, и я запрати право в платната на „Ятаган“.

— Какво правите? — попита Виктория с ококорени очи.

— Лейди Виктория Лорънс, щом като твърдите, че безопасността ви е в мои ръце, би трябвало да сторя нещо за вас, нали? — прошепна й той. После с плавно движение обгърна кръста й и я притисна до себе си.

— Пуснете ме — възпротиви се тя.

Серад едва не се присмя на уплахата й. Зарадва се, че бе успял да проникне зад маската й. Екипажът му го познаваше като енергичен човек и той потвърди мнението им за характера си. Без да пророни нито дума, Серад здраво хвана въжето и прехвърли себе си и Виктория на борда на „Ятаган“.

В момента, в който Серад се отдели от земята, Виктория инстинктивно обви ръце около врата му, за да не падне по време на полета им във въздуха. Притискайки я до голите си гърди, той я държеше здраво за кръста. Виктория усещаше силата му и бе благодарна за сигурността, която Серад й вдъхваше. Вятърът вееше роклята й и тя едва не извика, когато прелетяха над тясната ивица от открито море между двата кораба.

С удивителна лекота се приземиха на пиратския кораб, но Виктория още не можеше да си поеме дъх. Беше доволна, че Серад не я пусна веднага, тъй като краката й трепереха от вълнение. Но след малко се съвзе и се отдръпна от него. Когато вдигна глава, видя, че капитанът на пиратите я гледа с веселите си сиви очи. Подигравателното му отношение нарани самолюбието й. Мис Лорънс се освободи от прегръдките му и гневно го погледна.

— Благодаря ви за „безопасното“ пътуване — каза тя саркастично.

Серад очакваше, че Виктория ще се разплаче, но проявата на смелост от нейна страна спечели уважението му. Стоеше пред него с ръце на хълбоците и изглеждаше още по-красива, ако това изобщо бе възможно. Възнамеряваше да й отговори, когато женски вик разцепи въздуха.

— Пусни ме, грубиян такъв! — извика мис Джоунс.

Виктория и Серад се обърнаха и видяха как Тарик прекосяваше „Чайка“, носейки на ръце крайно възмутената мис Джоунс. Тя направи няколко опита да го удари с чадъра си, но той успяваше да я възпре, а това още повече я ожесточаваше.

— Не я удряй! — възкликна Виктория. Затича към ръба на палубата, за да се притече на помощ на приятелката си, но Серад я задържа за ръката. Младата дама се извърна към него. На лицето й се четеше безпокойство.

Серад долови загрижеността й. Кимна в посока към Тарик и каза:

— Гледай.

Тарик постави дребната жена, чадъра и всичко останало на един сандък и като пристъпи назад, нареди:

— Дърпай!

— Но какво прави той с нея? — попита Виктория.

Серад не успя да й отговори, тъй като екипажът на „Ятаган“ вече бе затегнал въжетата около мрежата, поставена под сандъка със стоката от френския кораб.

Джоунс изписка от изненада, когато заедно със сандъка се отдели от палубата и полетя към пиратския кораб, здраво увита в мрежата.

— Защо ме прехвърляте като товар? — попита мис Джоунс, като се опитваше да запази достойнството си дори в това опасно положение. — Внимавайте, диваци такива! Та аз съм дама! Хей ти — извика тя на пирата, който чакаше сандъкът да се спусне, за да я отведе на мястото, отредено за нея на борда на „Ятаган“, — внимавай! Не искам да ми се случи нищо лошо!

Тарик бе проследил прехвърлянето на старата жена и се усмихна с облекчение, щом тя благополучно се приземи на отсрещната палуба. Самият той я последва едва тогава. Не искаше да виси във въздуха заедно с тази старица. С младата жена — да, но със старата — никога! Предпочиташе да преплува до Алжир, отколкото да бъде с нея. Веднъж вече изпита на собствения си гръб болезнените й удари и нямаше намерение да й позволи отново да го наложи с проклетия си чадър. Най-накрая Серад пусна ръката на Виктория, при което тя се отскубна от него и се затича към приятелката си. Ако не бяха изпаднали в това ужасно положение, видът на Джоунс би разсмял Виктория. Едит наистина будеше смях — качена на огромния сандък, заплашително размахваше чадъра си, за да прогони насъбралите се около нея пирати.

— Махайте се! Не ме пипайте! Сама ще сляза… — пропъди ги тя с висок глас, преметна краката си от едната страна на сандъка и едва-едва успя да слезе от него без чужда помощ. С достойнство и грация Джоунс оправи роклята си и приглади косата си. После вдигна очи и видя, че Виктория е застанала до нея.