Боби Смит - Вземи сърцето ми

Чуха се още няколко залпа. Пиратите нададоха радостен вик, тъй като снарядите раздраха платната и счупиха главната мачта.

— Пригответе се за нападение! — нареди Серад.

На борда на „Чайка“ настъпи паника. Никой не пострада при залпа, повредил платната и мачтата, но самият кораб стоеше неподвижно във водата. Екипажът осъзна безсилието си и зачака своя край.

Капитан Дювал обаче беше бесен. Той се обърна към подчинените си и нареди:

— Пригответе оръдията! Ще отвърнем на удара! Няма да се дадем без бой на тези главорези! Ще ни запомнят!

Макар да разполагаха само с четири топа, моряците жадуваха да им се удаде поне възможността да отмъстят на нападателите си. Не бяха свикнали да се бият в морето, но все пак успяха да изстрелят две гюллета по пиратите. Едното пропусна целта и цопна в океана, но другото улучи „Ятаган“. Удари кораба близо до кърмата, но нанесе само някои леки повреди.

Серад нямаше никакво намерение да изважда „Чайка“ от строя, но също така не можеше да позволи на никого да обстрелва „Ятаган“ безнаказано.

— Унищожете оръдията им, преди да са успели да ни ударят тежко, и се прицелете в кормилото! — заповяда той с неохота.

Няколко оръдия гръмнаха и пометоха топовете на „Чайка“, като по този начин разбиха защитата на французите. Пиратите съзнаваха, че са надвили противниците си и смело се изравниха с техния кораб.

Разбойниците бяха приготвили куките за абордаж, пушките и ятаганите. Както винаги, Серад поведе хората си. Той с лекота метна куката и се прехвърли на съседния кораб. В пояса на шалварите си бе пъхнал зареден пистолет, а в ръката си стискаше ятаган. С не по-малко свиреп вид екипажът му го последва. Пиратите ревяха с пълен глас, като с оглушителните си викове целяха да всеят ужас в сърцата на жертвите си.

Капитан Дювал стоеше на палубата на своя кораб. Ненавиждаше нападателите си. Въпреки желанието на екипажа му да се отбранява, бе дал изрична заповед никой да не посяга, нито да стреля. Би било пълно безумие да се опълчат на по-добре въоръжените си противници. Няколко от неговите хора бяха убити по време на стрелбата и той не искаше да излага на опасност живота на другите.

Дювал гледаше с явна омраза пирата, който пръв се бе прехвърлил на борда и сега вървеше към него. Пред очите му притъмня, но той овладя яростта си. Тези голи до кръста, въоръжени с ужасните варварски саби, които с един замах можеха да отсекат нечия глава, стояха малко по-високо от животните според него. Пиратите отговаряха напълно на представите му за тях и той осъзнаваше, че ако милее за живота на своите пасажери и моряци, трябва да сдържа гнева си.

— Вие ли сте капитанът? — попита Серад и заедно с Тарик се приближи до Дювал.

— Да, аз съм капитан Дювал.

— Казвам се Серад и съм капитан на „Ятаган“. Не постъпихте умно, като се опитахте да ми се противопоставите. — Той разгледа напрегнатите лица на екипажа и пораженията, нанесени от неговите оръдия. — Няколко от моряците ви са мъртви, а и корабът сега е вън от строя.

— По-добре да отиде на дъното на океана, отколкото във ваши ръце — отвърна лаконично Дювал.

— Ако не внимавате какво говорите, желанието ви може да се изпълни. Но тогава и вас ще ви сполети същата участ — отвърна Серад и светлите му очи блеснаха, когато се взря в лицето на французина. Усети как Дювал изтръпва и остана доволен. След като го сплаши с поглед, Серад заповяда на хората си да слязат в каютите и да приберат всички ценни вещи оттам, за да ги натоварят на „Ятаган“. Самият той остана на палубата, за да ръководи оковаването във вериги и прехвърлянето на френския екипаж на неговия кораб.

Долу първоначалното вълнение, обзело Виктория, отстъпи място на истински страх. Двете с мис Джоунс бяха чули последните гърмежи на топовете и победоносните викове на пиратите, щурмуващи техния кораб. Сгушени в койката на Виктория, те чакаха и се молеха капитан Дювал и екипажът му да успеят да отблъснат корсарите.

— Защо ли не си взех пистолета? — прошепна Виктория, когато доловиха шум от стъпки по коридора.

— Може да е капитанът.

— Но може и да не е той. Ако имах оръжие, щяхме да се отбраняваме.

— С него щеше да спреш само един пират, Виктория — смъмри я Едит Джоунс, — но ако съдя по шума навън, надали щеше да ни помогне много. — Дори в този труден момент тя бе удивително спокойна.

Млъкнаха, защото стъпките спряха точно пред тяхната врата. Двете се притиснаха плътно и притаиха дъх. Някой натисна бравата, но щом разбра, че е заключено, яростно заблъска с рамо, докато здравата дървена врата поддаде.