Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Хайде да ги пресрещнем, момчета. Вдигнете френското знаме и заредете оръдията. Корабът им сигурно е претоварен, тъй като по-голямата му част е под водата. Няма да успее да ни избяга. — Възнамеряваше да вземе този плавателен съд със себе си в Алжир, защото Малик би се зарадвал много, ако той се върне с хубава плячка.

Моряците на борда на „Чайка“ станаха подозрителни, когато забелязаха, че другият кораб продължава да се движи към тях.

— Не ми харесва това, Джак. Изобщо не ми харесва — изръмжа капитан Дювал под носа си, докато наблюдаваше „Ятаган“. — Още не мога да прочета името му, но имам чувството…

— Да променя ли курса, за да видим как ще реагира?

— Да, завий силно наляво. Нека опитаме… — Капитан Дювал вдигна далекогледа си, за да огледа още веднъж отсрещния кораб. Не знаеше какво точно се надява да отрие, но безопасността на екипажа и на пътниците на неговия кораб бе от първостепенно значение. Нямаше право да ги излага на риска. Може би това бе просто друг търговски кораб, но не биваше да се осланя на тази вероятност. Трябваше да бъде подготвен за всичко.

Екипажът изчака реакцията на отсрещния кораб и когато той също промени своята посока на движение, разбра, че бяха изпаднали в беда. Капитан Дювал продължаваше да го наблюдава и изпита истински ужас, щом успя да разчете името „Ятаган“ от едната страна.

— Вдигнете всички платна, Джак! Това е „Ятаган“. Трябва да се измъкнем оттук! Бързо!

— Да, господин капитан!

Като разбраха, че прословутият „Ятаган“ е по петите им, моряците трескаво заработиха. Лошата слава на пиратския кораб изплаши екипажа. До моряците бе достигнала мълвата за жестокостта на тези пирати и те осъзнаваха каква ще е участта им, ако попаднат в ръцете им. В случай на съпротива щяха да ги убият, а ако се предадяха — щяха да ги закарат в Северна Африка, за да ги продадат в робство. Ужасени и от двете перспективи, те положиха неимоверни усилия да спасят кораба и себе си.

От борда на „Ятаган“ Серад наблюдаваше как „Чайка“ се опитва да избяга.

— Явно са чули за нас — отбеляза Тарик.

— Надявах се да се изплашат от лошата ни слава и да се предадат без борба, а не да бягат и да откриват огън.

— Може би носят скъп товар — предположи Тарик усмихнато.

— Тогава защо рискуват да стреляме по тях и да загубят всичко? — възрази Серад. — Капитанът им е глупак. — После се обърна и извика на хората си: — Изстреляйте един снаряд над носа на кораба. Може би това предупреждение ще успее да ги спре.

Едно от двадесет и четирите оръдия на „Ятаган“ гръмна и снарядът полетя във въздуха, падайки точно пред бягащата „Чайка“.

Никой не обръщаше внимание на Виктория и мис Джоунс, които с недоумение и интерес наблюдаваха трескавата дейност на екипажа в настъпилия хаос. Едва след изстрела на противника те разбраха накъде отиват нещата.

— Боже мой, Джоунс, това сигурно са пирати! — възкликна Виктория и се напрегна, за да огледа по-добре другия кораб.

— Трябва да слезем долу, мис Виктория! И то веднага! — настоя възрастната й приятелка. Бързо сви чадъра си и хвана Виктория за ръката. В този миг капитан Дювал вдигна очи и ги видя.

— Мили дами, върнете се в каютите си и не мърдайте оттам, докато не дойда при вас!

Усетила заповедническата нотка в гласа му, Виктория се отказа от желанието си да зърне пиратите и отстъпи пред настояването на Джоунс да се оттеглят.

— Какво ли ще направи капитанът? — попита Виктория, след като вече бяха на безопасно място. Ококорените й очи гледаха въпросително, а сърцето й биеше силно от обзелото я вълнение.

— Капитан Дювал ще ги победи! — настоя мис Джоунс и за да придаде по-силен ефект на думите си, тропна с чадъра по пода. Според нея само страхливец не би могъл да ги победи, а никой капитан не трябваше да се бои. Смяташе, че капитаните са смели и решителни хора.

Джоунс тъкмо изрече тези думи, когато се чу още един залп. Двете жени притичаха до прозорчето, за да видят какво става навън.

— Те са толкова близо! — изплашено възкликна Виктория, тъй като разстоянието между двата кораба бе много късо. Изтръпна при вида на големия брой оръдия на противника. Много й се искаше да вярва, че капитан Дювал ще удържи на натиска, но доколкото знаеше, на търговския кораб имаше само четири топа.

— Френският кораб не се предава, принц Серад! — извика един от пиратите.

— Целете се в платната — мрачно заповяда Серад. Не желаеше да му нанася тежки повреди, които щяха да му попречат да преплава разстоянието до Алжир.