Боби Смит - Вземи сърцето ми

Херцогът пристъпи към внук си и положи своята разтреперана набръчкана ръка на широките му плещи.

— Прав си, Александър. Единственото важно нещо е, че сме отново заедно…

В този миг Дейвид разбра, че старецът му е повярвал. Вместо да се радва, той се почувства нещастен. Когато се наведе и пусна кораба да плава по гладката водна повърхност, дойде му наум една спасителна мисъл: да се стреми с всички сили да направи херцога щастлив през останалите дни от живота му. Трябваше да стане херцог, с когото Едуард би се гордял. Дължеше това на стареца.

— Александър… — отекна гласът на Едуард от салона, където бе седнал. От няколко седмици възнамеряваше да проведе този разговор с внука си и повече не можеше да отлага, тъй като до ушите му започнаха да стигат слухове за успеха на младежа сред жените.

— Да, дядо? — На вратата се появи Дейвид, облечен във вечерен костюм. Точно излизаше, за да прекара вечерта с новите си приятели в Лондон.

— Искам да поговоря с теб.

— Разбира се. Тръгвах към клуба, но това може да почака. За какво става въпрос? — Без да се притеснява от присъствието на херцога, той се настани в креслото срещу него. Бяха се сближили през последните няколко седмици и Дейвид обичаше да му прави компания.

— Трябва да ти кажа нещо много важно — започна Едуард с известно затруднение.

Дейвид усети, че херцогът е нервен и това го озадачи.

— Нещо лошо ли се е случило?

— А, не, всичко е наред.

Дейвид зачака нетърпеливо.

— Дочух за големия ти успех сред младите дами — спомена Едуард.

Дейвид се засмя.

— В Лондон има много красавици, дядо, и мисля, че моята титла ги привлича. — Беше открил едно от преимуществата на новото си име — невероятно огромния му успех сред жените.

— И ти им харесваш, синко. Именно това ме подтикна към този разговор…

Дейвид го погледна въпросително.

— Преди много години — ти беше още бебе — с моя добър стар приятел Алфред Лорънс, маркиз Рейвънсли, подписахме тайно брачен договор между теб и неговата внучка, Виктория Лорънс. — Тук той спря.

В първия миг Дейвид замълча, за да може да осмисли новината.

— Искаш да кажеш, че договорът е още в сила?

— Да, момчето ми, ти си сгоден.

Дейвид примижа изненадано. Нима трябваше да се ожени за момиче, което не бе виждал никога?

— Богатството на маркиза е почти равностойно на нашето. Бракът ви е много изгоден и за двете семейства.

— Но аз не я познавам… — възнегодува смаяният младеж.

— Ще се срещнете.

— Тя в Лондон ли е?

— Не. В момента живее с родителите си в Индия. Малко след твоето завръщане разговаряхме с Алфред и той потвърди съгласието си да се ожените. Съобщили са на Виктория за твоята поява.

— Разбирам.

Едуард предположи, че внукът му е обзет от паника и съчувствено се засмя.

— Не се притеснявай, Александър, всичко ще се оправи. С Алфред възнамеряваме да обявим скоро вашия годеж, но вие няма нужда да бързате да сключвате брак. Можете да прекарате известно време във взаимно опознаване, за да прецените дали си подхождате.

Дейвид изглеждаше смутен. Изведнъж се оказа сгоден за жена, която никога не е виждал, нито пък бе чувал нещо за нея. За него бракът беше сериозно нещо. Родителите му се бяха обичали много и той също се надяваше да има щастлив брак като техния. Не искаше да се жени за пари или обществено положение, но явно сега нямаше право на избор. Беше длъжен да приеме.

— Не се притеснявай за момичето — увери го херцогът. — Алфред ми изпрати този малък портрет на Виктория. Тя, изглежда, е доста красива млада дама. Убеден съм, че ще ти хареса. — Старецът му подаде миниатюрата и наблюдаваше как внук му я разглежда.

— Имаш право, дядо. Наистина е много привлекателна — съгласи се Дейвид, без да откъсва очи от красавицата с гарваново черна коса и зелени очи.

— В такъв случай всичко е наред — каза Едуард и не даде възможност на младежа да се изкаже по въпроса. — Изненадан съм, че майка ти не си спомня за това наше намерение. Но, разбира се, ние взехме това решение малко преди да те отвлекат и тя вероятно го е забравила.

— Ами Виктория? Какво смята тя?

— Не мисля, че трябва да се тревожиш за нея. Ти си най-добрата партия в Англия. Всяка жена би пожелала да ти стане съпруга.

— Да, сър.

— Много добре. Ще изпратя писмо на Алфред, за да му поръчам да състави окончателно брачен договор. След това може да съобщи на внучка си за официалното обявяване на годежа. Добре ще е да приложа твой портрет в писмото си до Индия. Имаш ли готов?