Боби Смит - Вземи сърцето ми

Забелязал внезапния й интерес, Серад я повика:

— Ела тук, красавице.

— Казвам се Виктория.

— Виктория… — бавно изрече той. — Името ти отива, но не забравяй кой победи в нашия случай.

— Не всичко е загубено.

— Напротив — заяви той категорично. — Освен това отсега нататък ще те наричам Тори. Хайде, Тори, ела тук и се погрижи за господаря си.

Виктория настръхна, но знаеше, че няма друг избор. Остави купчината дрехи и отиде до него.

— Какво трябва да направя?

— Не мога да видя раната добре и затова искам да я почистиш и да я превържеш здраво. Но внимавай да не ме заболи много — каза Серад, без да сваля поглед от нея.

За миг Тори се взря в доста гневните му сиви очи и остана смаяна. Студенината и строгостта им бяха изчезнали, но в тях имаше нещо, което я смути и обърка. По цвета на очите му личеше, че не е истински северноафриканец и тя се почуди откъде бе дошъл и защо е станал пират.

Тори се намръщи и приклекна до Серад. Не искаше нито да мисли, нито да се интересува от него. Той чисто и просто бе неин господар. Тя насочи вниманието си към дълбоката и грозна рана в задната част на ръката му, но дори допирът до неговата топла и твърда плът я развълнува. За да прикрие смущението си, тя язвително каза:

— Жалко, че капитан Дювал не се прицели малко по-ниско и по-наляво.

— Значи предпочиташ двамата с капитан Дювал да сме мъртви? Това би оставило теб и компаньонката ти на благоволението на моите хора… — Серад вече предугаждаше хапливите й забележки и бе готов да им отвърне.

— Те сигурно не са…

— Не са какви? — попита той. — Жестоки?

Той се извърна в стола, за да може тя да прочете истината в очите му, и Тори отново усети колко силно й въздейства неговата мъжественост. Озоваха се лице в лице, когато Серад отвори уста, за да й обясни какво щеше да се случи с нея, ако той бе мъртъв.

— Пиратите ми се подчиняват, защото съм им господар. Те са корсари — мъже, препитаващи се от грабежи. Свикнали са да бъдат без жена месеци наред в морето, но ако им се удаде възможността да се позабавляват с теб, за тях би било без значение това, че двадесетина мъже са ги изпреварили или още толкова чакат реда си. Даже и на скъпата ти закрилница, мис Джоунс, не би се разминало да изпита похотта им в удобен за тях случай.

Тори не успя да скрие удивлението си от ужасната перспектива, обрисувана от него.

— Ако не ти харесва тази участ, погрижи се добре за раната ми. Не желая да умра от инфекция, причинена от нож, само защото си решила да довършиш пъкленото дело на свидния ти капитан, вместо да ми помогнеш.

Тори се смая от прозорливостта му и незабавно се зае да промие основно раната. Намаза я с лекарството, което й даде, и я превърза с широко и чисто парче плат. После си отдъхна, тъй като повече не се налагаше да го докосва.

— Ето, готово е.

Серад изобщо не бе гъкнал по време на работата й и когато тя свърши, сви ръката си, за да се увери, че всичко е наред. Сякаш болката бе понамаляла.

— Спря ли да кърви?

— Да, но ако я натоварваш, пак може да прокърви — предупреди го Тори.

Серад кимна и стана. Взе празния пистолет и отиде до вратата. За момент се обърна и й нареди да довърши разтребването на каютата. После излезе и се спря само за да заключи.

Тори впери очи в затворената врата и се зачуди дали беше ядосана или разстроена. Въпреки че изпълни заповедта му, той не й благодари, нито й обеща нещо за Джоунс. Тори с тъга се замисли дали някога пак щеше да види приятелката си. След това отиде до моряшкия скрин и започна да сгъва личните му неща. Изведнъж й се прищя да разкъса всичките му дрехи в знак на отмъщение, но се въздържа. Нямаше да постигне нищо с предизвикателствата си и тъй като искаше да се събере възможно най-скоро с Джоунс, реши да подреди сандъка старателно.

Като приключи със сгъването и нареждането на дрехите, Тори се залови да приведе в ред разхвърляните от нея документи и карти. Любопитството й надделя, когато погледът й се спря на чекмеджето, от което бе взела пистолета, и тя се запита какво още има в него. Виктория прехвърли съдържанието му и откри едно миниатюрно изображение на русокоса жена. По една или друга причина тази находка я смая. Зачуди се за връзката на тази хубавица със Серад. После внимателно върна портрета на мястото му и довърши работата си. Замислена за самоличността на жената, Тори се отдалечи от бюрото.

На път за палубата Серад опипа ръката си. Като видя, че превръзката не се е разхлабила и раната не кърви, той отиде до Тарик, който стоеше близо до румпела. Тарик го забеляза и приветливо му се усмихна.