Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Тогава си я задръжте и ми дайте друга.

— Ще живеем заедно тук, докато стигнем Алжир.

— Предпочитам да бъда с мис Джоунс. — Тя стана от леглото и отиде в другия край на стаята, за да избегне близостта на Серад.

— Трябваше да помислиш за това по-рано. Имах доброто намерение да ви оставя заедно.

— Ако обещая да не създавам повече неприятности, ще я върнеш ли при мен?

— Така или иначе няма да ми създаваш повече неприятности, защото ако го направиш, компаньонката ти ще плати скъпо. — Той не я лъжеше.

— Разбирам. — Тори проследи с поглед как седна на леглото, току-що освободено от нея. — Твоите хора ще донесат ли друго легло за мен?

— Не ти ли беше удобно в моето? — попита той с лека усмивка.

— Като съм сама — да. Но ако заема леглото, къде ще спиш ти?

— Не смятам да споделям само каютата с теб. — Страстният му поглед се спря върху нея.

— Отивам в Лондон, за да се омъжа за годеника си. — Тори изрече тези думи с възможно най-умолителен тон.

Тази новина го стресна и неизвестно защо — го ядоса.

— Това е минало! Вече си моя пленница.

Смелостта й се изпари. Можеше да я принуди да изпълни всяко негово желание. Знаеше, че може да я застави да направи и това. Не се овладя и очите й се насълзиха.

Серад долови вътрешната й борба и изведнъж отдавна заспалата му съвест се пробуди. Грабна одеялото от кревата и й го хвърли.

— Настани се където искаш, но знай, че това легло е меко, а подът е много твърд и аз нямам никакво намерение да се откажа от спокойния си сън заради теб. — След тези думи легна, скръсти ръце под главата си и затвори очи. Без да погледне към нея, той й заповяда да загаси светлината.

Отначало тя го зяпна изумено, но после побърза да угаси лампата. След това се отдалечи до скрина, постла единственото одеяло на пода и легна да си почине, ако това изобщо бе възможно.

Серад се удиви на собствената си постъпка. В каютата му лежеше най-красивата жена, която някога бе срещал, а той не се възползва от тази възможност. С недоумение поклати глава. Представи си какво биха казали Тарик и Хасим, ако знаеха истината. Опита се да разбере кое у Тори го възпираше да не следва първичните си инстинкти, но не намери отговора. Доста време мина, преди да заспи.

По навик Серад се събуди на зазоряване. Свали дългите си крака от едната страна на леглото и седна. Тори още спеше на пода. Наруга я за ината и гордостта й, но после стана и отиде до нея. Без да пророни нито дума, внимателно я взе на ръце и се запъти обратно към леглото. Докато прекосяваше стаята, понесъл нежно Тори в прегръдките си, Серад чу, че тя промърмори нещо насън. Макар по принцип да беше луда глава, сега тя приличаше на малко котенце. Беше толкова топла и лека! Той се почувства в пълното си право да я държи така и това му се стори странно. Когато впери очи в нея, тя инстинктивно се сгуши в него. Дълбоко съжали, че трябваше да я занесе само до леглото.

За негова радост, Виктория не се разбуди, докато я освободи от прегръдките си. Зави я нежно със своето одеяло и се взря в нея, за да се увери, че не е будна. Сигурен, че спи дълбоко, той се зае със своите занимания. Първо се изми и облече чисти дрехи, след което хвърли последен поглед на пленницата си и излезе от каютата, за да поеме задълженията си. Заключи вратата след себе си и почти съжали, че няма да може да се върне скоро.

Тарик се бе качил на палубата преди половин час и чакаше Серад. Когато приятелят му се появи с доволен и бодър вид, на лицето му се разля широка усмивка в знак на одобрение на бурната нощ, която според него Серад бе прекарал. Завиждаше му за изминалите приятни часове.

— Добро утро, Серад. Изглеждаш чудесно тази сутрин. Сигурно си спал добре?

— Дори много добре, приятелю — отвърна му със самодоволна усмивка, за да го заблуди. В никакъв случай нямаше да признае на Тарик или на някой от другите пирати, че не е спал с Тори и не е вкусил от прелестите й през тази нощ. Щеше да им отговаря уклончиво, за да могат сами да си направят извода.

Познавайки много добре Серад и неговата слабост към красивите жени, Тарик изтълкува точно по този начин думите и самодоволния израз на приятеля си.

— Известен си с успеха си сред жените и това допринася много за голямата ти слава — каза той одобрително.

Дълбоко в себе си Серад се намръщи, но външно прие комплимента, както подобаваше:

— Тори е великолепна. Твърдо съм решил да я задържа за себе си.

— И няма да я освободиш срещу откуп? — Тарик бе изумен.