Боби Смит - Вземи сърцето ми

Серад се разкъсваше от противоречиви чувства, докато вървеше обратно към каютата си. Част от него искаше Тори да се е изкъпала и облякла в мръсните си дрехи. Другата, по-първична част от същността му предпочиташе тя да не е излязла от ваната.

Серад спря за малко пред вратата, но после влезе, без да чука. Тъй като бе отсъствал повече от половин час, искрено се надяваше, че вече е готова. За негова най-голяма изненада и удоволствие, тя все още се къпеше. Серад затвори вратата и спря, за да й се полюбува. Тори бе с гръб към него и това му даде възможност да изпита истинска наслада от нейните нежни голи рамене и от пригладената й назад мокра коса. Топла вълна заля тялото му.

Тори тъкмо бе измила косата си, когато чу вратата да се отваря. Като осъзна колко много време е минало и разбра, че Серад се е върнал, тя ахна от удивление. Удоволствието я бе погълнало толкова, че бе забравила за ограниченото време, с което разполагаше. Плахо се сниши в бързо изстиващата вода, прибра коленете си до тялото и кръстоса ръце върху гърдите, за да се скрие от погледа му.

— Серад, почакай! Не можеш да влезеш сега! Още не съм свършила.

В този момент нищо не бе в състояние да спре Серад. С усмивка на лице той самоуверено продължи към нея. Приковал поглед в изкусителната извивка на раменете й, изпита неудържимо желание да целуне това нежно местенце.

— Това е моята каюта, Тори. Ако искам, ще остана — каза той с тих, но категоричен глас.

Видът й го омайваше. Жадуваше да я грабне в прегръдките си и да я вдигне от ваната, а от нея да се стичат струйки вода. Копнееше да я занесе на леглото си и страстно да се люби с нея. Желаеше да я обладае и да я направи своя. Опита да се овладее. По принцип бе деен човек, човек, който удовлетворяваше всяко свое желание и затова му костваше неимоверни усилия да се обуздае. Външно спокоен, Серад прекоси стаята и застана до ваната, за да може да й се полюбува.

Тори долови страстния пламък в очите му. Май бе настъпил моментът… онзи момент, от който се бе страхувала от самото начало. Престраши се да го погледне в очите и с достойнство каза:

— Не исках да прозвучи като заповед. Просто имам нужда от още малко време, за да се облека. Ако обичаш, би ли оставил дрехите ми и излязъл, за да изчакаш за момент…

— Ами ако не искам да си облечена? — попита той и се наведе, след което прокара връхчетата на пръстите си по съблазнителната извивка на ключицата й, после по-надолу… Следеше с поглед ръката си и щом стигна до скръстените й ръце, спря.

Сякаш огън изгори кожата й при неговото докосване, но Тори успя да се сдържи да не се отдръпне и по този начин да не рискува да се разголи повече. Нарочно пренебрегна предишния му въпрос и на свой ред го попита:

— Това означава ли, че няма да излезеш?

— Да — отговори той и все така усмихнат, се изправи над нея. — Смятам да остана, за да се порадвам на гледката. — Порази го фактът, че дори притисната до стената, тя не признаваше надмощието му. Нямаше съмнение, че бе красива и смела жена.

Тори си мислеше, че не губи нищо, като се държи нахално с него. Явно Серад уважаваше смелостта повече от всяко друго качество и затова, като го помоли да й подаде хавлията, тя му хвърли презрителен поглед.

Серад първо огледа хавлията, после — Тори, но в края на краищата изпълни желанието й. За награда успя да зърне нейната бяла закръглена гърда, когато тя протегна ръка, за да вземе кърпата от ръцете му. Серад с мъка удържаше надигащата се в него страст и затова реши да се отдалечи на по-безопасно разстояние. Сядайки зад бюрото, той опита да се отпусне и да изглежда спокоен, докато тя ставаше. Това съвсем не бе лесна задача.

Както седеше във ваната, Тори обви кърпата около себе си, след което плавно стана. Помисли, че се бе справила доста добре, имайки предвид обстоятелствата, но всъщност навлажнената хавлия я правеше още по-съблазнителна. Мекият плат прилепваше така плътно по приятните извивки на тялото й, сякаш бе нейна втора кожа.

Серад призова цялата си воля, за да не стане от мястото си. Тори приличаше на русалка, изплувала от морската бездна. Бе родена изкусителка — макар да не целеше да го съблазнява с действията си, и никоя заучена игра на някоя наложница не би успяла да го възбуди повече. В крайна сметка именно нейното наивно и непринудено поведение го възпря да не задоволи разпалилата се страст. Тори не възбуждаше сластолюбието му умишлено. Още в началото му бе показала, че не иска да има нищо общо с него. Въпреки това Серад усети, че я желае по-силно от всяка друга жена.