Боби Смит - Вземи сърцето ми

В първия момент той реши да задоволи страстта си. Възнамеряваше да я обладае, но си спомни какво го бе посъветвала леля му в миналото: преди всичко трябва да бъдеш мъж с достойнство. Чуваше думите й толкова ясно, сякаш тя стоеше до него, и това го подтикна да оправдае очакванията й.

— Ще ми подадеш ли дрехите? — попита Тори, като излезе от ваната и самоуверено тръгна към него с протегната ръка, за да вземе роклята си.

Серад наблюдаваше как гордо вдигнала глава, тя вървеше към него без никакъв страх. Тори бе великолепна жена. Докато се бореше със себе си, на лицето му трепна мускул и той разбра, че трябва да излезе от каютата незабавно.

— Ето! — Серад рязко се изправи и пусна нещата й върху бюрото, за да избегне допира с нея. Без да каже нищо повече, той излезе от стаята, като не се обърна назад.

Тори не можеше да повярва, когато видя, че Серад излезе. Остави я сама! Може би не бе чак такъв грубиян, за какъвто го смяташе. С повишено настроение тя прерови нещата, които й бе донесъл. Зарадва се, като видя, че освен рокля, гребен и четка, се бе сетил да вземе и една от нощниците й от сандъка. От страх да не би той да влезе всеки момент, Тори побърза да облече памучната рокля с висока яка и дълги ръкави.

Вече облечена, тя се поуспокои. Едва не бе изгубила самообладание, когато Серад я свари гола във водата, но сега, закрита от глава до пети, се чувстваше в безопасност.

В очакване на Серад Тори започна да крачи напред-назад из каютата. Но той не се върна и след известно време тя взе одеялото си от леглото и го постла на пода. Остави лампата да свети съвсем слабо и легна да спи.

Серад стоеше сам на палубата. Ръцете му толкова здраво стискаха перилата на бордовата ограда, че кокалчетата им бяха побелели. Независимо че желаеше Тори, той се бе отказал от това удоволствие. Не можеше изобщо да разбере — от една страна, намираше постъпката си за глупава, а, от друга, смяташе, че бе действал правилно. При това нелогично заключение Серад тихо се наруга.

— Серад? Какво правиш тук? — Гласът на Тарик, долетял от тъмнината, го стресна.

— Излязох да подишам чист въздух, преди да си легна.

— В каютата ти сигурно е доста горещо, а?

— Много — отвърна принцът и тъй като не искаше да остане с приятеля си, пожела му лека нощ и се спусна по стъпалата към каютите.

Тарик го проследи с поглед и се усмихна, като си помисли кой го очаква долу.

Серад влезе в стаята си и видя, че Тори вече спи на пода. Предполагайки колко злочеста се чувства тя там долу, той се изкушаваше от мисълта да я вдигне и да я сложи в леглото си. Въпреки това се въздържа. Досега бе успял да се овладее, но не знаеше как би реагирал в момент на слабост, ако се озовеше в едно легло с нея. Като реши да я остави да спи сама, той угаси лампата, съблече се и легна. Нощта му се стори страшно дълга, тъй като се чудеше какво да прави с Тори.

На път за Лондон английският кораб „Морска дева“ попадна на останките на „Чайка“ и на единствения оцелял от кораба малко след изгрев — слънце. Моряците положиха всички усилия да извадят ранения мъж от морето. Когато го изтеглиха на борда, мнозина се питаха дали ще преживее деня. Но късно следобед корабокрушенецът се съвзе достатъчно, за да може да говори, и разказа на капитана за пиратското нападение. Съобщи имената на взетите пленници и сподели за собствените си безрезултатни опити да се противопостави на морските разбойници. Обясни как са го ранили и оставили да потъне заедно с кораба, тъй като го помислили за мъртъв. Английският кораб заплува с пълна пара към Лондон, за да занесе новината за нещастието.

Когато се качи на палубата на другата сутрин, Тарик се учуди, като видя Серад.

— Нощта ти е била доста кратка. Изненадан съм, че вече си поел задълженията си — отбеляза той и застана до приятеля си, който бе зареял поглед в морската шир.

Серад едва не се изсмя жлъчно. На него нощта му се бе сторила безкрайно дълга. Поне така му изглеждаше, когато напразно се бе опитвал да заспи. С цялото си същество бе чувствал близостта на Тори, спяща на пода. Никога през живота си не бе се радвал толкова много на разсъмването.

— Приятното трябва да се съчетава с полезното.

— Ти си много по-свестен човек от мен — ухилено каза Тарик.

— Уверен съм, че всички знаят това — отвърна Серад иронично и най-после се засмя. Харесваше Тарик и изведнъж се зарадва, че помощникът му го отвлича от мислите му. Бе се уморил да размишлява за тази загадъчна жена, която в момента спеше спокойно в каютата му. Серад отново погледна морето и попита приятеля си какво мисли за облаците на хоризонта.