— Не, не става въпрос за физическо страдание, макар да се чувствам доста оскърбена от факта, че съм заключена в душен и тъмен склад без прозорци. Няма с какво да се измия и, както виждаш, нямам чисти дрехи. Не е човешко да не ми осигуряват минималните условия за поддържане на лична хигиена.
— Ще поговоря със Серад за теб.
— Ще ти бъда благодарна за това. Много мило от негова страна, че ни разреши да се видим. Как мислиш — дали ще ни позволи да живеем заедно?
— Не знам — отвърна Тори. — Мала каза, че той е на палубата, но не го виждам.
В този момент Джоунс случайно погледна към платната и зърна Серад, който с още един пират се катереше по въжетата. Докосна ръката на Тори и й посочи нагоре.
— Наистина е тук.
Младата англичанка вдигна глава и видя как Серад се катери по четвъртитото платно високо над палубата и сърцето й силно заби. Тя се удиви на неговите уверени, силни и грациозни движения, докато заедно с другия мъж работеше по такелажа. Но преклонението й пред уменията му отстъпи място на страха от евентуалното му падане. Уплашена и безсилна, Тори наблюдаваше работата им.
Смути се от обзелото я вълнение, когато, притаила дъх, зачака Серад да слезе. Запита се защо се притеснява за него, но не можа да намери отговора. Той бе пират — мъж, чиято цел в живота бе да плава в морето и да напада нищо неподозиращи кораби. Все пак Тори съзнаваше, че Серад има и други, положителни качества, а това само засилваше вътрешните й противоречия и я объркваше още повече.
— Не мога да повярвам, че се излага на такава опасност — промълви Тори със сподавен глас.
Джоунс долови страха й и я изгледа строго.
— Това е неговият кораб и аз съм сигурна, че го познава добре.
— Той наистина каза, че плаването е смисълът на живота му и че обича корабите и морето още от детството си.
— Явно този мъж е по-добър, отколкото предполагах първоначално. Доволна съм, че се отнася към теб с уважение сподели мис Джоунс. — Трябва да ти призная, че се опасявах от най-лошото, когато ни разделиха.
— Аз също — каза Тори. — Като видях какво се случи с капитан Дювал, очаквах сурово наказание. За щастие той се държа мило.
— Наистина ли?
— Накара ме само да оправя бъркотията, която бях създала в каютата.
— Изглежда по-добър човек, отколкото го смятах. Чудя се как е станал пират…
Прекъснаха разговора си, тъй като Серад се спусна по едно въже близо до тях. Бе ги забелязал отгоре и вече ги приближаваше.
— Благодаря, че ни разреши да се срещнем — първа заговори Тори.
— Много мило от ваша страна — добави мис Джоунс.
— Скоро няма да можете да се видите пак — строго каза той, тъй като безпокойството му от времето влияеше на настроението му.
— Но… — Тори предположи, че ги наказва отново.
За да я накара да замълчи, Серад побърза да обясни причината за това:
— Времето ще се промени — вероятно в близките часове. На свечеряване ще ни връхлети силна буря. Затова се порадвайте на няколкото спокойни часа, които ви остават.
Това обяснение удовлетвори и двете жени. Когато един от моряците го извика, те с поглед изпратиха Серад. Тори го наблюдаваше и не можеше да отрече, че той я привлича против волята й. Мис Джоунс също го гледаше и стигна до извода, че Серад наистина е прекрасен мъж — естествено никога нямаше да го признае на Тори.
Силната буря се разрази малко след пладне. „Ятаган“ бе в пълна изправност и уверено си проправяше път през големите вълни, управляван от Серад. Плавателният съд се бореше със силния вятър, който ожесточено шибаше платната, но екипажът си бе свършил добре работата, като бе закрепил всички части и в крайна сметка нищо не се разби.
Часове наред Серад, Тарик и опитният екипаж водиха битка. Всеки знаеше задълженията си и безропотно ги изпълняваше. Представляваха едно цяло в борбата за оцеляване с природните стихии.
Макар Серад да бе съсредоточил вниманието си върху управлението на кораба, загрижеността за безопасността на Тори заемаше първостепенно значение в мислите му в особено опасните моменти. Ядоса се, че тя се прокрадва в съзнанието му точно когато бе зает с тази задача и се зачуди защо й придава толкова голяма важност, като вместо да се притеснява за кораба, се безпокои за нея. Серад си наложи да мисли само за работата си на „Ятаган“ с утехата, че спасявайки любимия си кораб, ще спаси и Тори.
Тори седеше сама в каютата на Серад. Бе пътувала често с кораб, но никога не бе преживявала толкова силна и продължителна буря. Застанала до прозорчето, тя безпомощно наблюдаваше бушуващото море и нетърпеливо очакваше края на тази морска стихия.
Читать дальше