Боби Смит - Вземи сърцето ми

Тори бе забелязала, че Серад говори с някакъв непознат и се зачуди за връзката между двамата. Чужденецът безспорно бе местен. Той имаше тъмни очи с цвят на шоколад, гарвановочерна коса и по-загоряла кожа от тази на Серад. Чертите му бяха правилни, но не беше красив. Както по-късно щеше да разбере, този мъж носеше традиционната алжирска мъжка носия — туника с широки ръкави, шалвари и чалма.

Тори дочу, че този човек обсъжда красотата й и се смути. Когато той уверено тръгна към нея, тя се стегна и извърна очите си от жадния му поглед.

Хасим застана пред нея и вдигна брадичката й, за да разгледа по-добре лицето й.

— Колко искаш за нея? — въодушевено попита той и веднага добави: — Ще я купя още сега.

На Тори й се прииска да избяга, но не се помръдна и дръзко го погледна в очите.

Джоунс, която беше зад нея, се опита да й се притече на помощ, но Мала я задържа и я дръпна по-надалеч, за да не й позволи да се намеси.

— Не, Хасим, не я продавам — твърдо заяви Серад.

Тори изобщо не бе предполагала, че някога щеше да гледа на Серад като на спасител, но точно в този момент искаше да се хвърли в обятията му, за да благодари за отказа да я продаде.

Но Хасим не се предаде. Пусна брадичката й и хвана една черна къдрица, която бе паднала над гърдите и. Без да сваля очи от лицето на Тори, Хасим разтърка между пръстите си меката като коприна коса и продължи да се пазари:

— Кажи колко искаш, братко. Цената няма значение, когато перлата е толкова красива.

— Не я продавам — повтори Серад и се почуди защо започваше да се дразни от Хасим. Разбираше желанието на брат си да докосва косите й — той самият отдавна копнееше да погали нейната мека, лъскава и дълга коса. Въпреки това Хасим го ядосваше.

Тори хвърли неспокоен поглед на Серад и се изненада от гневното му изражение. Тя не можеше да проумее с какво бе предизвикала неговото раздразнение.

Хасим пусна къдрицата на англичанката и се обърна към Серад, без изобщо да забележи недоволството му.

— Съобщи ми, ако промениш решението си. С нея харемът ми ще изглежда по-хубав и по-привлекателен.

После двамата братя й обърнаха гръб и се отдалечиха от нея, сякаш тя вече не ги интересуваше. Останала съвсем сама на палубата, Тори се почувства унизена. Едва тогава осъзна ниското си обществено положение сред тях. Беше робиня на Серад. Ако искаше, той можеше да я продаде на онзи мъж, без да му трепне окото, а тя по никакъв начин не би могла да предотврати това. Серад бе неин господар.

Тори изтръпна от ужас. Преглътна обидата и се опита да преодолее обзелото я безпокойство и несигурност. Не знаеше какво ще стане с нея, но поне разбра, че похитителят й възнамерява да я задържи за себе си.

От пристанището долетя жив ритъм от тръба и барабан и Тори се зарадва, тъй като това щеше да я развлече и откъсне от мислите за сполетялото я нещастие. Стана й мъчно, като видя как пиратите подкараха окования екипаж на „Чайка“ по мостчето към кея. Зад тях моряци на „Ятаган“ носеха сандъци и куфари със заграбената плячка.

Тори гледаше с недоумение заобикалящите я, когато Мала и унилата мис Джоунс дойдоха при нея.

— Време е да тръгваме за двореца — каза Мала и ги заведе на опашката на насъбралото се множество от хора. Тори се огледа за Серад и най-накрая го зърна начело на окованите във вериги мъже заедно с Хасим. Под ритъма на барабана и тръбата бавната процесия тръгна по тесните улички към портите на Казба и входа на емирския дворец.

Тори и Джоунс усещаха, че са център на внимание по време на шествието. Двете жени се бяха хванали за ръце от страх. Тори търсеше с поглед Серад, но вече не можеше да го открие, тъй като се бе изгубил в тълпата. Недоумяваше защо се чувства толкова изплашена без него.

Хасим и Серад влязоха първи в двореца и се запътиха направо към залата за аудиенции, за да се срещнат с Малик. Серад винаги се вълнуваше при срещите със своя баща — осиновител. Когато влезе в приемната и видя Малик, който седеше на канапе и разговаряше с един от съветниците си, пиратът си помисли колко малко се бе променил този мъж през всичките тези години. Само прошарените кичури коса по слепоочията издаваха истинската възраст на емира. Иначе той бе все така властният, силен и енергичен владетел, когото бе заварил преди много години, когато за пръв път се бе озовал в Алжир.

— Привет, Малик! — поздрави го Серад.

— Серад, синко! Добре дошъл у дома! Как си? Завърна се здрав и читав. — Малик стана и прегърна Серад.