Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Добре. А сега ми разкажи за себе си. Как мина плаването и какви са тези слухове, които се носят? — Раби хвана ръката му и го придърпа да седне на пейката до нея.

— Какви слухове? — Серад попита с известна предпазливост, тъй като не беше сигурен какво е дочула.

— Говори се, че си взел пленнички за твоя харем. Вярно ли е? — Тя се молеше от все сърце да не е така. Макар да им бе забранено да говорят за Англия и за истинското му потекло, Раби се бе опитвала по най-различни и деликатни начини да му внуши по-цивилизовани разбирания за живота. Не искаше той да се превърне в жесток дивак и искрено се надяваше усилията й да се увенчаят с успех.

Серад винаги се изумяваше от светкавичната бързина, с която слуховете се разпространяваха в двореца. Трябваше да каже истината на леля си, но не можеше да предугади реакцията й.

— Да, вярно е.

Като чу неговия отговор, Раби пребледня.

— Но защо? — попита тя с болка в гласа, а сърцето й се сви от мъка. — Или ги взе, за да бъдат на сигурно място, преди да платят откупа за тях?

Серад стана сериозен.

— Искам да задържа Тори. Старата жена е нейна компаньонка. Взех и двете, за да не ги разделям.

Сърцето я заболя. Явно всичките й усилия бяха отишли на вятъра и той бе повече африкански пират, отколкото херцог. Прималя й, като си спомни за своя страх и за обзелата я тъга, когато Мухамед я бе направил своя робиня, но това чувство отстъпи място на гнева й. Не можеше, не трябваше да позволи това да се случи. Бе длъжна да помогне на двете жени.

— А ти съобразяваш ли се с желанията на тази „Тори“ ?

— Какво значение има? Тя е моя робиня — отвърна той съвсем сериозно.

Раби изтръпна от наглостта му и страшно се ядоса. Съзнаваше, че трябва да извади Серад от заблуждението му, но за тази цел се налагаше да призове благородството му, което според нея все още се таеше в душата на племенника й.

— Обичаш ли я?

Той сви рамене, с което призна, че Тори го привлича.

— Разбирам — промълви Раби. — В такъв случай бих искала да помислиш по-сериозно какво ще правиш с нея.

— Знам какво да правя — твърдо заяви Серад, глух за възраженията й.

— Ако задържиш това момиче, без да се вслушаш в чувствата му, как ще разбереш отношението му към теб?

Част от него беше напълно съгласна с леля Раби и това силно го нарани.

— Има ли значение?

— Как изобщо можеш да си помислиш, че това е маловажно? — сурово го попита тя.

Раби стана и нервно закрачи из стаята, след което се обърна към него, положила ръце на хълбоците си, за да излее своята мъка:

— Мислех, че съм те възпитала по-добре. Един силен мъж може лесно да получи с грубост това, което желае от една жена, но това би го принизило до най-подлия страхливец, физическата сила не е истинското мерило за мъжествеността. Необходима е много по-голяма смелост и воля, за да се съобразяваш с другите и да поставяш техните желания над своите. Във вените ти тече кръвта на рода Уейкфийлд от Хънтингтън… благородна кръв. Поколения наред мъжете от семейство Уейкфийлд са служили на кралете си с гордост и доблест. Винаги съм мечтала да станеш мъж, достоен за уважение — като дядо ти. Надявам се и горещо се моля да не ме разочароваш.

Серад видя сълзите, бликнали в очите й, и думите на леля му се стовариха върху него като болезнени удари с камшик. Никога не го бе укорявала така. Той се изправи и я погледна право в очите, но дълбоко в себе си се чувстваше като наказано момче. Беше объркан и не знаеше какво да й отговори. Как можеше да обясни на леля си, че желае тази жена повече от всяка друга? Как би могъл да й обясни, че не бе в състояние да понесе раздялата с нея?

— Е? — попита Раби. — Какво възнамеряваш да правиш?

— Тя е моя пленница.

— Но тя е жена — жена от плът и кръв, чийто живот е бил разбит, защото си нападнал кораба, в който е имала нещастието да пътува. Ще й причиниш ли още злини?

— Не съм й сторил нищо лошо — защити се той.

— Напротив — откъснал си я от любимите й хора и не си й предоставил възможността да избира.

— Отнасям се добре с нея.

— Тогава ще продължиш да се държиш така с нея и ще поискаш възможно най-скоро откуп — заяви Раби безцеремонно, защото искаше той да постъпи правилно. Освен това желанието й да спаси едно английско момиче от участта, сполетяла самата нея преди години, я подтикваше да отстоява позициите си. Обичаше Серад и не можеше да си позволи да го остави да стори намисленото от него, без да е осъзнал напълно последиците от своята постъпка. Трябваше да помогне на тази жена, чието име беше Тори, за да може тя да възобнови нормалния си начин на живот по-скоро. Няколко месеца не бяха кой знае какво, но години… О, годините бяха съвсем друго нещо.