Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Благодаря, добре съм. Как е леля Раби?

— И тя е добре. Сигурно се надява да те види, като приключим тук.

— Непременно ще я посетя след това — обеща Серад.

През времето, прекарано далеч от дома, тя му бе липсвала много.

— Е, как мина пътуването?

— Доста успешно — похвали се той. Дори след толкова много години съвместен живот с Малик младият мъж все още изпитваше удоволствие да доказва качествата си пред този човек. За Серад една-единствена похвала от него струваше повече от десет кораба с плячка. — Попаднахме на френски кораб, но глупавият капитан се опита да избяга и бяхме принудени да стреляме. Накрая корабът се оказа негоден за плаване и се наложи да го потопим.

— За пореден път доказваш, че заслужаваш името си, Серад — каза Малик. Той все още се вълнуваше от успехите и способностите на младия мъж. — Нека да видим какви подаръци ми носиш днес.

Малик се намести в своето канапе със самочувствието на могъщ владетел, а Хасим и Серад застанаха от двете му страни. Заповедта бе дадена и в залата влезе френският екипаж заедно с дела от плячката, предназначена за емира. Тори и мис Джоунс се появиха последни. Двете жени застанаха в отдалечения край на стаята, където не се чуваше разговорът между мъжете.

— Татко… — извика Хасим, когато видя, че баща му насочи вниманието си към него и Серад. — Брат ми е довел две специални пленнички. Предложих му да купя по-младата, но той отказа. Как мислиш — дали я е довел, за да я подари на теб, или най-после е попаднал на жена, която иска да задържи за себе си? — Хасим знаеше, че емирът не приемаше никакви жени в дар, откакто се бе запознал с Раби. Нарочно дразнеше Серад, за да види реакцията му.

— Е, Серад? — Малик го погледна с явно любопитство, а в пъстрите му очи проблясваше дяволит пламък. — Какво смяташ да правиш с нея: на мен ли ще я подариш или си хвърлил око на тази французойка?

— Не е французойка, Малик. Двете с компаньонката й са англичанки. — Серад се помъчи да изглежда спокоен.

— Не отговори на въпроса ми.

— Така е — призна младият мъж и се засмя. Никога не успяваше да скрие нещо от този човек. — Не отговорих.

Малик и Хасим се надсмяха над опита му да заобиколи истината.

— Значи двете жени са част от моя дар? — подхвърли Малик и се вгледа в изражението на осиновения си син.

— Давам ти всички богатства от френския кораб, но жените оставям за мен — заяви Серад.

Забелязал пламъка в очите му, емирът кимна одобрително.

— Ето че най-после си хареса жена.

— Да.

— Красива е — съгласи се Хасим.

Малик с интерес огледа младата англичанка и нейната компаньонка, преди да попита сина си дали има намерение да иска откуп за тях.

— Не съм решил още. Може би ще ги уведомя след време, но засега смятам да ги взема в харема си.

— Разбирам — каза емирът и наистина бе така. В съзнанието му изплуваха спомени отпреди много години. Можеше да отгатне чувствата на Серад.

— Каква й е по-възрастната жена?

— Компаньонка — обясни принцът.

— В такъв случай вземи и двете с моята благословия. Отдавна трябваше да се замислиш за семейство и деца.

Серад искаше да поясни, че не възнамерява да се ожени за Тори, но съзнаваше, че няма да излезе нищо от един нов спор с тях. Малик вече говореше за други неща. Серад даде знак на Мала и слугата, следвайки дадените му наставления, бързо изведе Тори и мис Джоунс от залата за аудиенции.

Двете жени се изненадаха, че ги отпратиха толкова скоро и споделиха недоволството си с Мала.

— Няма ли да ни бъде дадена възможност да разговаряме с емира? Важно е да му кажем кои сме, за да уреди връщането ни у дома. Къде ни водите сега?

— В къщата на Серад. Ще живеете в харема му.

— В харем? — Мис Джоунс бе потресена.

— Но… — Тори направи опит да се възпротиви, но Мала я сряза:

— Няма смисъл да говорим повече. Такава е заповедта на Серад.

Двете англичанки замълчаха, тъй като осъзнаха, че бе безполезно да спорят с него. На идване не бяха обърнали внимание на обкръжаващата ги обстановка, но сега, когато Мала ги извеждаше от двореца, бяха изумени от явното богатство на алжирския владетел. Инкрустирани със злато мозайки красяха стените. Богато извезани гоблени висяха в широките и просторни зали. Лъскав мрамор покриваше подовете, а масивните дръжки на вратите бяха от злато и сребро. От време на време успяваха да зърнат вътрешните градини на двореца, които ги поразиха със своята буйна зеленина и бистри фонтани. Въпреки уплахата и несигурността си, те не можеха да отрекат цялата тази красота.