Боби Смит - Вземи сърцето ми

Хасим отново си спомни за баща си и Раби. Видя любовта им в нова светлина и внезапно го осени мисълта, че наистина може да има нещо повече у жената от това, което предполагаше. Това бе просветление за него и той нямаше намерение да спре дотук. Заспа доволен.

Серад дори и не помисли да легне в палатката си. Тори изцяло бе обзела мислите му и той знаеше, че няма да може да заспи. Седна самотен в тишината на пустинната нощ и си спомни мекотата на плътта и топлината на целувките й. Спомни си и малкия портрет на годеника, когото тя обичаше. Все още не можеше да забрави думите на леля си. Бе настояла да пусне Тори да си върви без уговорки. Но как можеше някога да я остави да си тръгне, като я желаеше толкова много? Серад бе раздразнен от постоянно натрапващите му се съмнения. А бе решителен мъж. Правеше това, което трябваше да се направи. Точно тази страна на личността му го водеше сега, когато трябваше да вземе решение. Изведнъж това, срещу което се бе борил, му се стори много просто. Няма да връща Тори срещу откупа, защото я обича. Ще я задържи, но няма да я насилва или принуждава по никакъв начин. Ще чака, докато тя дойде при него сама. Дотогава ще трябва да се владее. Бе успял по време на пътуването, щеше да успее и сега — бе сигурен. Серад се отпусна назад и за първи път от много дни успя да заспи бързо и да си почине.

На другата сутрин се събуди в добро настроение. Бе доволен, че излязоха на лов, за да може да подреди мислите си. Когато се качиха на конете, Серад бързаше да се върне в Алжир.

— Серад се върна? — повтори Тори, учудена защо сърцето й подскочи пред току-що съобщената от Ома новина. През дните, откакто бяха пристигнали в Алжир и Серад незабавно бе изчезнал, чувствата й се колебаеха между радост поради свободата от натрапената му близост в каютата на кораба и раздразнение от факта, че той бе толкова незаинтересуван от съдбата им и ги остави, без да каже нито дума. Той ги бе взел в плен, за да иска откуп, но по всичко изглеждаше, че все още не е направил нищо, за да осъществи намеренията си. Помисли си за завръщането му и раздразнение смени напиращата радост.

— Да, Серад се върна и желае да го посетиш в покоите му.

— Разбирам. — Тори се пребори с изблика на вълнение при новината за поканата му. Каза си, че единствената причина за вълнението, породено от завръщането му, е, че тя и Джоунс ще могат да разберат повече за бъдещето си. Лично към него тя със сигурност не изпитваше нищо. Знаеше кой и какъв е той.

— Помоли да облечеш това, преди да отидеш при него. — Ома повдигна подобна на роба дреха, ушита от смарагдовозелена коприна.

Бе изискана рокля, но би разкрила повече, отколкото би скрила. Бе дреха, създадена за удоволствие на мъжа.

— Кажи на Серад, че ще се радвам да го посетя, но ще нося моите собствени дрехи. Благодаря! — изрече твърдо Тори. Веднъж вече почти се бе отдала на силата на неговата страст и нямаше никакво намерение да се поставя в такава ситуация отново. Щеше да облече собствените си дрехи, за да бъде спокойна.

Ома изглеждаше шокирана.

— Но вие не можете да направите това…

— Със сигурност мога — отвърна гордо тя. — Вземи тази дреха обратно. Няма да имам нужда от нея.

— Мога да отида при Серад и да му предам отказа ви. Той много ще се разгневи.

— Тогава не му казвай. Аз ще му кажа сама, когато отида при него — отвърна Тори със самочувствие.

Ома я смяташе за глупава жена и се опита бързо да измисли начин, за да я накара да облече копринената дреха. Идея проблесна в съзнанието й и тя отвърна меко:

— Както желаеш. Ще влезеш ли в банята? Имаш поне час.

Тори се съгласи и последва прислужничката. Ома приготви банята и се усмихна одобрително, когато Тори потъна в мраморната вана и отпусна главата си назад. Търпеливо я изчака да затвори очи, както обикновено, и да потопи главата си във водата. Почувства се като победителка в момента, в който Тори изглеждаше напълно отпусната, и тихо събра английските й дрехи. След това излезе от стаята и побърза да се отърве от тях. Върна се обратно и забеляза, че Тори не е усетила нейното отсъствие. Благодари на Аллаха за помощта му в тази измама. Ома чувстваше, че господарят й ще бъде доволен от хитрината й и започна да помага на Тори да се приготвя.

Тори се измъкна, изправи се във ваната и се огледа.

— Къде са нещата ми? — попита тя. Очакваше дрехите да бъдат там, където бяха оставени, и бе смаяна, че ги няма — всичките. Очите й се свиха с подозрение и погледна към слугинята, която изглеждаше необикновено спокойна, държейки хавлията.