Боби Смит - Вземи сърцето ми

— Ома?

— Серад иска да облечеш други дрехи. Няма да позволя да го разочароваш — твърдо отговори тя, показвайки чии желания изпълнява.

Тори почувства как гневът се надига в нея, сграбчи хавлията от ръцете на Ома и я обви около себе си.

— Не ме интересува дали ще се харесам на Серад. Отказвам да нося това нещо…

— Мис Тори? — Джоунс бе чула разправията и се втурна в банята. — Какво има?

— Серад се е върнал — отговори тя.

— Защо си ядосана? Това, че се е върнал е добре. Сега ще можем да разберем нещо относно нашето завръщане у дома…

— Не, това не е добре. Серад очаква да облека това, когато отида при него — обясни тя, като посочи красивата дреха, която Ома държеше.

— О! — Джоунс застина пред гледката на изкусителната дреха.

— Казах на Ома, че няма да я облека. И тя открадна дрехите ми, но аз пък няма да отида при Серад.

Хитра усмивка освети лицето на Джоунс при мисълта, която я осени.

— Разбира се, че ще отидеш да го видиш. Това е единственият начин, по който можем да разберем нещо — рече тя. — Имам една идея. Ела с мен…

— Какво имаш предвид, Джоунс?

— Ома може да е взела дрехите ти, но не и моите — отвърна старата жена и очите й проблеснаха лукаво. Тори бе много по-висока от нея, но нямаше значение. Те влязоха в спалнята и тя извади една стара износена дреха от сандъка си. — Ето, сложи това с моята благословия и сърдечно одобрение. Мисля, че ще изглеждаш като истинска английска лейди. Нали?

Тори не можеше да не се засмее на идеята й. Държеше дрипавата рокля до гърдите си.

— Благодаря ти, Джоунс! Мисля, че никога не съм била благодарна толкова много за дреха, взета назаем.

Ома гледаше от вратата и дори не прикриваше нещастното си изражение. Серад с радост бе изпратил прекрасната изумрудена коприна, за да я носи Тори. Бе сигурна, че той няма да е доволен от това, но не знаеше какво да направи. Тези две упорити жени не приличаха на онези, които тя познаваше. Не бе сигурна как господарят й ще реагира на това, че Тори открито не се подчини на нарежданията му.

Джоунс видя, че Ома я гледа с неодобрение.

— Може да си тръгваш. Ще те извикаме, когато мис Виктория е готова.

Когато Ома си тръгна, Джоунс се обърна към Тори:

— Готова ли си?

— Повече от готова.

Ръкавите бяха къси и маншетите стояха високо над китките на Тори. Яката бе твърде тясна и трябваше да бъде оставена незакопчана. Нагръдникът я стягаше, полата беше на пет инча от пода, разкривайки нежния й глезен и част от стройния й прасец.

Джоунс се отдръпна, за да я огледа.

— Е, щях да бъда по-щастлива, ако тежах с 30 паунда повече, когато си ших тази дреха, но се боя, че това е най-доброто, с което разполагаме в момента.

— Ако не правя резки движения, всичко ще мине добре — опита се да я увери Тори. — Може да изглеждам нещастна, по все пак чувствам, че по-лесно ще се справя със Серад в тази дреха, отколкото в копринената.

— Бъди внимателна, мис Виктория! — предупреди я Джоунс. Тя се безпокоеше за намеренията на Серад и способностите на младата довереница да се справи с него. Той бе много красив, силен мъж, а Тори все още не бе срещала друг като него. Ако имаше още нещо, което Джоунс може да стори, за да я защити, щеше да го направи. Но тя се довери на острия ум на Тори и на своите страстни молитви.

— Ще се пазя, Джоунс.

Те се погледнаха разбиращо и след това повикаха слугинята. Ома се появи на вратата, готова да отведе Тори при Серад, и очите й се разшириха учудено при вида на дрехата, която господарката й бе облякла.

— Да тръгваме — каза Тори.

Ома просто кимна, знаейки, че е безполезно да се противопостави. Серад ще се справи. Тя безмълвно я поведе към покоите му.

Серад очакваше Тори в малката стая, долепена до спалнята му, която, служеше за дневна. Бе се изкъпал и облякъл риза и панталони за вечерта. С нетърпение очакваше да я види. Бе невъзможно да стои на едно място и да бъде търпелив. Крачеше из стаята и най-после застана до прозореца, през който се откриваше гледка към градината.

Серад се опита да отдаде дължимото на красотата на дърветата и цветовете, но мисълта му бе изцяло обзета от Тори, както бе всеки миг след раздялата им. Искаше да я види, да говори с нея, да я държи и да я целуне още веднъж. Споменът за тези няколко изгарящи минути, когато я държеше в прегръдките си в каютата, нямаше да избледнее и…

— Господарю Серад! — един от слугите му стоеше на вратата.

— Да? — Той се обърна изненадан.

— Жената е тук.

— Доведи я при мен — отвърна той, учуден от трептенето на собствения си глас.