— Точно там грешиш — отвърна бавно Серад и погледът му потъмня. — Няма нужда да те покорявам.
— Аз никога не ще бъда твоя.
— Ти вече си. — Той се изсмя тихо и протегна ръка, като започна да си играе с най-горното копче на нагръдника й. Почти без усилие успя да го откопчее и дрехата се разтвори от само себе си, разкривайки малка изкусителна част от гърдите й.
— Недей… — Тя леко се отдръпна при допира му.
— Глупаво е да криеш прелестите си от мен, Тори, знаеш, че дори и да се опитваш да го правиш, пак ще знам как изглеждаш без дрехи. — Споменът от вида й във ваната, когато бяха на кораба, проблесна сякаш като отмъщение. Почувства как горещият пламък на страстта избухва в него, изгаряйки всички прегради, които си бе поставил.
— Точно затова и взех тази рокля. — По женски Тори бе успяла да усети промяната у Серад. Отдръпна се назад, но почувства допира до студената каменна стена. Нямаше къде да избяга или да се скрие.
— Не бяха ли ти приятни нашите целувки, Тори? — попита нежно той и продължи домогванията си. Изведнъж забеляза несигурност в очите й и самообладанието му го напусна. — Шегата бе добра, но вече свърши. Тъй като си отхвърлила моя подарък, предпочитам да не носиш нищо. Свали тази дреха!
Заповедта му прозвуча с такава арогантност, че Тори почервеня от гняв.
— Не, няма — непреклонно отвърна тя и зелените й очи блеснаха застрашително срещу властната му заповед.
— Няма смисъл да ми отказваш, Тори. Вече знаеш какъв с изходът от всяко противопоставяне между нас. — Приближи се отново до нея. Желанието, което изпитваше, не можеше да бъде сдържано и той вдигна ръка, за да разкопчае другото копче. Тори пое въздух, в последно усилие да го спре положи ръка на гърдите му и повдигна очи към неговите. Искаше да му откаже, но не успя. Искаше да използва Алекс, за да се защити, да спомене любовта си към него и да се опита да обуздае този пират. Но когато се вгледа в тлеещите дълбини на сивия му поглед, усети как в тялото й се ражда отговор на страстната му нужда.
Внезапно Тори също си спомни екстаза, когато за кратко границите между тях бяха изчезнали и те бяха само мъж и жена, пламък и страст. Бе объркана. Бе възбудена. Желаеше го…
— Серад, аз…
— Тори… — Той я целуна и името й се изгуби в стенания.
Тори знаеше, че трябва да спре Серад. Опита се да го отблъсне и дори отвърна леко глава, за да се предпази — напразно. Устните му намериха нейните с непогрешима точност. От допира дъхът й спря и светът се преобърна. Изведнъж желанието да избяга от Серад изчезна. Тори не искаше целувката да свършва. Не желаеше да го напуска…
Вече не бяха господар и робиня, похитител и пленница. Бяха мъж и жена, съвършени в близостта си, създадени един за друг. Разумът не означаваше нищо пред чудото на тяхното привличане. Вселената вече изглеждаше тясна за двамата.
Тори се отдаде на пламенната целувка и с готовност си призна, че точно това е искала. Бе мислила постоянно за него през последните няколко дни. Бе забравила за Алекс. Това бе Серад… и той бе тук… с нея… желаейки я толкова, колкото и тя него.
Серад бе чакал този миг цяла вечност. Изстрадал бе тази целувка и прегръдка. Нищо не можеше да го спре. С първите лъчи на зората щеше да я направи своя.
Притисна Тори към стената и приближи страстно тялото си към нея. Искаше тя да почувства и разбере силата и желанието му. Най-накрая устните му се отделиха от нейните, за да се насочат към нежната извивка на ухото й. След това остави гореща следа към врата й.
— Желая те, Тори. Чаках дълго — промълви дрезгаво той, като повдигна главата си, за да я погледне.
Тори не отговори, защото всъщност не знаеше какво да каже. Зачервените й бузи и блестящите очи обаче показваха, че и тя е обладана от същата страст. Повдигна лицето си към него и той я целуна отново.
Тори прокара ръка по гърдите му и почувства ударите на сърцето му под дланта си. Кожата гореше под допира й. С невинно чувствен жест тя плъзна ръка назад и погали твърдия мускулест гръб. Това движение я хвърли изцяло в прегръдките му. И двамата бяха разтърсени от възпламеняващия допир.
Възбуден от играта й, Серад продължи с целувките си. Тори чувстваше твърдостта на стената зад гърба си, но това нямаше значение. Важно бе да е по-близо до Серад.
— Серад — шепнеше името му тя, когато устните му се отделяха, за да потърсят гладката й шия. Потръпна от възбуда при допира му и почувства как гърдите й се повдигат от прилива на страст.
Читать дальше