Боби Смит - Вземи сърцето ми

На Тес й се струваше, че е изминала цяла вечност, откакто се бе промъкнала нагоре по задното стълбище в стаята на лорд Алекс. Това бе първата й неприлична постъпка и тя не знаеше кой е най-подходящият начин да съблазни любимия си, но реши, че като начало можеше да се съблече и да го очаква в леглото му. Вече два часа Тес неспокойно лежеше там, тръпнеща от желание да види младия лорд.

Александър обикновено си лягаше към полунощ и за по-сигурно Тес се прокрадна в спалнята преди единадесет. Часовникът бе ударил един часа. Тя беше не само нервна, но и изморена от дългия работен ден. С напредването на времето Тес започна да се опасява да не би случайно да заспи в леглото на лорд Алекс, докато го чакаше. Тръпки я побиха при мисълта, че той можеше изобщо да не се върне тази нощ, а някой от прислужниците да я намери заспала на сутринта. Тази мисъл не й даваше мира, макар от време на време клепачите й да натежаваха за сън.

Дейвид беше напрегнат, докато вървеше по коридора към стаята си. Не му се нравеше много идеята да бодърствува цяла нощ и се надяваше да се унесе, след като се изтегнеше в своето легло. Механично отвори вратата и влезе в тъмната стая. В момента, в който затвори вратата след себе си, усети, че не е сам.

— Има ли някой? — прошепна, за да не вдига шум и посегна да запали лампата на тоалетната масичка.

— Не… моля ви, лорд Алекс, не палете лампата — нервно помоли Тес.

— Тес? — промълви Дейвид, изумен от присъствието й тук.

— Моля ви, не казвайте нищо повече. Просто елате при мен…

Когато очите на Дейвид свикнаха с тъмнината в стаята, на фона на лунната светлина той успя да различи бялото й тяло, умолително извито насред широкото му легло.

— Тес, какво правиш тук? Вече ти казах…

— Помня какво ми казахте в градината, лорд Алекс, но това не ме интересува. Само искам да бъда с вас… — нейният дрезгав и дълбок шепот разнежи Дейвид. — Единственото ми желание е да ви доставя удоволствие…

Тес разбра, че е настъпил решителният момент. Грациозно стана от леглото, прекоси стаята и застана пред него. Обви ръце около врата му и плътно се притисна до неговото тяло — това бе покана, стара колкото света. Стоеше гола и беззащитна пред него. Отдаваше му се от любов, без да влага някакъв друг помисъл.

Дейвид не можеше да й устои. Желаеше я. Този път щеше да я обладае без всякакво колебание.

— Не мога да ти обещая нищо, Тес — каза й той.

— Не искам никакви обещания — отговори тя, освобождавайки го от надигащото се в него чувство на вина. После се повдигна на пръсти и смело го целуна.

Това отприщи страстта му. Изръмжавайки от удоволствие, Дейвид я вдигна на ръце и я понесе към леглото така, сякаш бе лека като перце. Устните им се разделиха едва когато я сложи на мекия дюшек.

— Желая те, Тес…

— Значи съм била права… — прошепна тя с удивление.

— Да, не си сгрешила. — Без да се смущава, той обсипа тялото й с целувки и успя да долови колко силно я възбуди докосването му. Дейвид се откъсна от Тес само за да се съблече, после отново се върна при нея и голите им тела се сляха в едно.

Ласките му ставаха все по-интимни, а целувките им — още по-пламенни. Тес следваше подтика на своето тяло, макар в невинността си да не знаеше какво щеше да се случи между тях. Бе виждала чифтосващи се животни и бе чувала закачките и клюките на другите прислужнички за физическата страна на любовта, но самата тя нямаше никакъв опит в тази насока. Затова реши да подражава на милувките му, за да му достави удоволствие. Започна да го гали и за нейна най-голяма изненада, той силно изстена.

— Тес… — изохка Дейвид, убеден, че тя е много опитна в любовта.

Цялото му тяло тръпнеше от възбуда и той побърза да я обладае. Едва когато проникна в нея, разбра, че е девствена. Стиснал зъби, Дейвид поуспокои разпалеността си, за да не й причини силна болка.

— Трябваше да ме предупредиш, че ти е за пръв път — каза той и нежно я целуна.

— Това щеше ли да промени нещо? — попита тя, изплашена да не я отблъсне отново.

— Да.

— В такъв случай се радвам, че не ти казах — засмя се Тес. — Исках да ти се отдам, защото те обичам. Щастлива съм, че си първият.

— О, Тес, ти си страхотна… — изпъшка той и започна да се движи, за да доведе и двамата до екстаз.

Тес усети как тялото й се отпусна. Неговите целувки и ласки изпълниха женското й сърце с наслада и желание. Докато отвръщаше на целувките, тя влезе в такт с движенията му.

По-късно, вкусили от върховното блаженство на любовта, двамата влюбени се отпуснаха в прегръдката си. До този момент Тес не бе имала никаква представа за пълната красота на любовта между мъжа и жената, но вече знаеше със сигурност, че лорд Алекс е съвършен. Преди този сюблимен момент тя го обичаше — сега го обожаваше.