Джек Слейд - Животът ти или блондинката, Ласитър

— Не срещнах нито един пост — отговори спокойно Ласитър. — Да вървим. Навън вече се зазорява. Трябва да побързаме. И недей да пищиш, ако се убодеш на някое остро камъче или трънче! Дори да ти се плаче от болка, не издавай нито звук. Стискай зъби, каквото и да се случи!

Джудит решително кимна. Ласитър спря за миг до овързания и мрачно проговори:

— До скоро, Мълиган. Ще се видим под бесилката.

Ред Клайд Мълиган сякаш щеше да се пръсне от ярост. Сигурно никога досега не е бил толкова безпомощен и изложен на оскърбленията и подигравките на Враговете си.

— Хайде, Джудит — прошепна Ласитър. — И помни какво ти казах. Най-малкият пропуск ще ни отведе право в ада…

Двамата безпрепятствено се измъкнаха от къщата през отворения прозорец на кухнята. Луната беше някъде далеч на запад, а звездите почти не се виждаха. Бързо се зазоряваше. Ласитър и спътницата му предпазливо се отправиха към мястото, където ги чакаше конят.

По пътя си не срещнаха никого. Най-вероятно постът от този участък се забавляваше с някое момиче или с бутилка уиски. Какво щастие, че съществуваха тези две изпитани средства за приятно прекарване на времето! Те се оказваха много полезни за Ласитър и Джудит.

Без неприятни срещи те стигнаха горичката, където Ласитър беше оставил коня си. Жребецът ги подуши отдалеч и неспокойно раздвижи гордата си глава. Ласитър го потупа по врата.

— Този път ще носиш по-голям товар, приятелю — прошепна той. — Но тази допълнителна тежест е много приятна. До града ще се справиш, нали?

В този миг Джудит уплашено изпищя. Ласитър се стресна и се извърна.

Зад него някой произнесе с леденостуден глас:

— Спокойно, мистър! Горе ръцете! Този път си заслужих премията от шефа.

Мъжът се изсмя. Ласитър внимателно обърна глава по посока на гласа, вдигнал ръце на височината на раменете си.

Вече беше доста светло. Дивото, обрасло с буйна брада лице на мъжа зад него ясно се различаваше. В ръцете си той стискаше пушка „Спенсър“.

— Голям късмет имам днес — изсмя се брадатият. — Тъкмо правех обиколката си, когато случайно видях този чужд кон. Веднага се сетих, че нещо не е в ред.

— Ти си бил голям умник — произнесе подигравателно Ласитър. — Всички в ранчото ли са като теб?

Брадатият широко се ухили.

— С удоволствие бих ти забил един куршум в гърлото, човече! После ще се позабавлявам с тази красавица. Но няма как. Шефът непременно ще ме застреля, ако я докосна.

Ласитър продължаваше да стои с вдигнати ръце. Не усещаше ни най-малко вълнение. Умът му работеше трезво и прецизно. Знаеше, че трябва да предприеме нещо, за да спаси живота си и този на Джудит.

Брадатият пристъпи към Ласитър и притисна в корема му дулото на пушката си.

— Сваляй колана, мистър! Тръгвайте двамата пред мен! Хайде, по-бързо! Нямаме много време.

— Добре де, добре — изръмжа Ласитър. — Не се вълнувай толкова!

— Свали си колана! — повтори брадатият мъж. Изглеждаше доста тъп, но пък, от друга страна, нямаше никакви скрупули.

Дано само не натисне спусъка от нервност.

— Не може ли поне да си сваля ръцете? — попита невинно Ласитър. — Как ще откопчея колана?

— Добре, но само лявата — отговори мъжът. — И с лявата ще се справиш.

Ласитър бавно свали ръката си и започна да откопчава колана си. След секунди тежкият колан с револверите падна на земята. Брадатият доволно отстъпи крачка назад.

— Чудесно — каза той. — Сега се обърни и тръгвай послушно напред!

— Да, разбира се — отговори Ласитър и бавно се обърна. Изглеждаше примирен със съдбата си. Но брадатият много се лъжеше, ако вярваше в това.

След бавното си обръщане Ласитър сякаш експлодира. Бърз като светкавица, той се стрелна към мъжа, който от изненада забрави дори да натисне спусъка. Ласитър блъсна пушката с крак, насочен право в китката на бандита. После с един скок се озова в непосредствена близост до него и стовари един юмрук в брадата му. Мъжът изстена и се опита да се отбранява, но явно нищо не разбираше от юмручен бой.

След по-малко от минута всичко беше свършено. Брадатият лежеше в безсъзнание на земята. Ласитър хвана старата пушка и със силен удар в стеблото на дървото я пречупи на две. После измъкна револвера на мъжа и го хвърли далече в храстите. Накрая спокойно свали ласото си от седлото, издърпа тялото до стеблото на едно дърво и го овърза здраво.

— Желая ти приятно прекарване, брадатко — усмихна се на сбогуване Ласитър. — Предай поздравите ми на шефа си. Със сигурност ще се срещнем под бесилката.