Джек Слейд - Спирка „Последна надежда“

— Къде е Мира О? — извика той на ранчерото.

— Къде е златото? — попита вместо отговор Бекман.

Ласитър поиска да отговори, но свирката на влака заглуши думите му. Четиринадесет вагона профучаха край тях с оглушителен шум. В много от купетата вече бяха запалили лампите.

— Чакам да ми отговориш! — извика ранчерото. Той се прицели с колта си в Ласитър, дъщеря му направи същото с пушката.

— Първо ще ми покажете Мира О — отговори спокойно американецът.

— Не! — изсъска ранчерото. — Първо донеси златото! Това е нашето условие. Ще го приемеш, иначе ще извия врата на индианката. Можеш да бъдеш сигурен в това…

— Тогава няма да видиш златото!

— Веднага го донеси!

Джон де Салдо спря до зет си и се облегна с две ръце на седлото.

— Няма злато, Джилдън! Той не е докарал нищо. Само се преструваше. Измами ни като последни глупаци. Затова дай знак! Вдигни ръка и мъжете под навеса ще прережат гърлото на онази червенокожа маймуна.

— Не! — изкрещя диво ранчерото. — Не е вярно! Ласитър, ти, проклети…

Беше толкова озверял, че не можа да довърши думите си. Прицели се в него и натисна спусъка.

Дъщеря му реагира по същия начин. Уинчестерът изгърмя в ръцете й и от дулото му излезе пламък.

Ласитър обаче отдавна не беше на седлото. Куршумите изсвириха над гърба на коня.

Грамадният мъж светкавично беше скочил от коня с уинчестъра в ръка. Той се претърколи по чакъла между коловозите и веднага откри огън. Още първият куршум улучи ранчерото право в сърцето и той се строполи като отсечено дърво. Дъщеря му хвърли оръжието и побягна с писък.

С пушка в ръка Джон де Салдо пусна коня в галоп към релсите, сякаш се готвеше да прегази цяла дузина мъже. С един-единствен изстрел Ласитър го повали от седлото. Без да се интересува мъртъв ли е врагът му или не, той затича с все сила към навеса. Надяваше се да завари индианката жива.

Там го пресрещна Бъстър. Младежът вдигна пушката на рамото си и се прицели в тичащия насреща му мъж. Тъй като не знаеше кой е той и какво може, Ласитър го повали с един изстрел на земята, прескочи го и се втурна в полутъмния навес.

Там обаче нямаше никой. Всичко беше свършило, макар че Ласитър още не беше разбрал това. Ранчерото и Джон де Салдо бяха мъртви. Единият от каубоите беше ранен. Другите двама бяха избягали с Алис.

Ласитър обиколи навеса, търсейки индианката. Когато се убеди, че там няма никой, излезе навън. Бъстър пълзеше на четири крака към сянката. Ласитър с два скока го настигна.

— Къде е жената?

Бъстър целият се разтрепера.

— Пуснахме я да си върви — отговори с хленчещ глас той.

— Къде? — попита смаяно Ласитър.

— В Ейгът Сити!

Борбата беше свършила. Ласитър беше победил враговете си. Мира О беше свободна. Задачата на Бригада Седем беше изпълнена.

Без да се обръща назад, той яхна коня си и потегли обратно към мястото, където Синтия го очакваше с нетърпение.

Вече два месеца обикаляше страната с тази расова и страстна негърка и не можеше да се откъсне от нея. Беше твърдо решен да я вземе със себе си, каквато и нова задача да му възложат.

Когато навлезе в гъстия храсталак и видя Синтия и Мира О, седнали една до друга на земята, Ласитър едва не падна от учудване.

— Как така се озова тук? — попита той и се усмихна.

— Искала е да избяга, но не е намерила пътя към своите — обясни Синтия.

Той се засмя доволно.

— Е, добре, ние ще я отведем.

Синтия, разбира се, се съгласи.

Пътуваха два дни, преди да стигнат свещеното езеро, в което Мира О се потопи с благоговение.

Ласитър тайно я наблюдаваше.

Индианката не беше красива, но тялото й беше великолепно. Как не я беше забелязал досега? Къде му бяха очите?

Тялото й беше гъвкаво и стройно. Ласитър потърси с поглед дрехите й. Ето ги там, натрупани на купчинка на брега. Той се приближи незабележимо към тях, намери червото с бизонска мас и го запрати надалеч в храстите. После извади от торбата си стъкълцето с парфюма на Синтия и го пъхна в джоба на дрехата й.

Точно в този момент го изненада черното момиче.

— Какво правиш тук? — изсъска ревниво Синтия. — Да не би да имаш намерение оттук да я отведеш право в някой хотел?

Ласитър само се засмя, без да отговори. Скоро щеше да й избие от главата тези глупави мисли…

© Джек Слейд

© 1992 Ваня Пенева, превод от немски

Jack Slade

Сканиране, разпознаване и начална редакция: vens, 2009

Издание:

Джек Слейд. Животът ти или блондинката, Ласитър