Джек Слейд - Спирка „Последна надежда“

Двамата мъже насреща му внезапно прекратиха огъня и смениха местата си. Ласитър чу само бягащи стъпки. Ед беше изчезнал между скалите.

Синтия и конете се намираха доста по-назад. В копитото на един от тях беше попаднало камъче. Ласитър забеляза това едва когато конят почна да куца. Цели четири часа го беше оставил да почива. Тъкмо когато реши да продължи пътя си, се появиха тия негодници…

Но къде ли беше Мира О? На него и през ум не му мина, че Джон де Салдо я е освободил. Иначе отдавна да беше пуснал на свобода конете на Бекманови и да беше тръгнал нанякъде със Синтия. Защото, щом индианката беше свободна, задачата на Ласитър беше изпълнена. Но как би могъл да се сети? Нямаше причини да се усъмни в думите на Джон де Салдо, че ранчерото иска да му отмъсти и е отвел жената със себе си в Сидни.

— Не! Там няма нищо! — изкрещя някъде зад гърба му Ед и хукна обратно.

Ласитър спокойно се прицели и натисна спусъка. Проехтяха два изстрела. Ед се препъна и се претърколи няколко пъти. Ласитър видя краката му, които ритаха конвулсивно във въздуха. Тялото изчезна в една яма, без Ласитър да може да разбере тежко ли беше ранен.

В крайна сметка тия типове не бяха дошли да си играят с него, затова той възнамеряваше да се защитава с всички възможни средства. Нямаше да се остави да го убият.

Сега наред бяха другите!

Наоколо цареше пълна тишина, но те все пак бяха тук. Ласитър не се тревожеше особено. Нека обикалят наоколо като вълци, нека търсят несъществуващото злато. Само да не минават покрай него на север, където го чакаше Синтия. Той се изправи на крака и приведен изтича обратно зад скалата. Тия кучи синове явно замисляха нещо. Богатството ги привличаше като магнит. Никой не беше виждал накуп толкова злато. Заради него никога нямаше да се откажат от преследването. Тяхната цел беше да го убият на всяка цена!

Той спря, отпусна се на лявото си коляно и сви глава между раменете си. Вляво от себе си беше чул шум, макар и само за част от секундата. В този миг иззад един храст, на не повече от 15 крачки, изскочи Джон де Салдо и изпразни срещу него пушката и револвера си. Старият Хай също се включи в нападението. Той се изправи зад прикритието си от другата страна на Ласитър и оръжията му изтрещяха.

Двамата го бяха обградили като в клещи, без да ги забележи. Куршумите пропищяха покрай ушите му и той се спаси, като направи огромен скок напред, без да даде нито един изстрел. Приземи се в една пясъчна падина, претърколи се и скочи на крака с готова за стрелба пушка.

Но противниците му не мислеха да го преследват.

Ласитър усети как в миг сякаш железен обръч стегна сърцето му. Джон де Салдо и старият Хай се бяха озовали между него и Синтия! Тия негодници сигурно бяха подушили конете…

Ласитър скочи на крака и веднага след това се хвърли на земята. Двамата мъже лежаха един до друг на сто ярда от него зад една скала. Разбира се, и двамата моментално стреляха. Той забеляза пламъка от дулата и многократното ехо от гърмежите отекна болезнено в ушите му.

Ласитър изпълзя към ръба на падината и се промъкна на изток. Положението ставаше опасно. Преди всичко за Синтия. А се беше заклел, че тя ще бъде в безопасност близо до него и че няма да допусне да й се случи нещо лошо!…

Безредната стрелба най-после престана. Отново се възцари тишина.

Ласитър пропълзя напред. Описа широка дъга, за да ги нападне отстрани. Стрелна се като невестулка под палещото слънце. Дрехите му лепнеха от пот. Най-после спря изтощен в сянката на една скала, за да си поеме дъх. Протегна се напред и се огледа. Някъде вляво от него бяха скрити враговете му, но не видя никого. Почака малко, докато дишането му се нормализира, вслушвайки се напрегнато. Тъкмо когато понечи да продължи пътя си, зад гърба му нещо прошумоля.

Беше старият ловец на пуми. Той се надигна иззад един храст на не повече от пет крачки от Ласитър и насочи револвера си към него. Оръжието изтрещя и от дулото му излезе пламък.

Ласитър светкавично се хвърли настрани. Куршумът се заби в пясъка само на сантиметри от главата му. Обаче ловецът на пуми не успя да стреля втори път, защото уинчестърът на Ласитър изгърмя и оловото го улучи право в гърдите. Старецът се строполи по гръб на земята, револверът изхвръкна от ръката му и падна на гърдите му. Но той вече не можа да усети удара.

Ласитър скочи на крака и потърси с очи Джон де Салдо. Негодникът беше изчезнал. Когато обаче се обърна на север, където го чакаше Синтия с конете, видя някаква сянка да се движи между скалите.