Джек Слейд - Спирка „Последна надежда“

— И веднъж е достатъчно — процеди през зъби Джон де Салдо. — С какво удоволствие бих го разсякъл на две! А после ще делим на три, момчета! — обърна се той към другарите си. — Нека само да го хванем…

Мъжете се ухилиха одобрително.

Отново тръгнаха на път. Следите на Ласитър ясно личаха в песъчливата почва. Той нямаше да им се изплъзне, още повече че един от конете му куцаше.

След два часа забелязаха тънко облаче прах почти на линията на хоризонта.

— Триста дяволи! — извика зарадвано Джон де Салдо. — Карай напред, Рик! Той ли е това, как мислиш?

— Кой друг? — отговори спокойно старият ловец.

— Хип-хип-ура-а-а! — изкрещя Ед и пришпори коня си. Джон де Салдо и ловецът го последваха. Тримата препускаха в галоп един до друг в отлично настроение. Чакаше ги цял куп злато. Едва когато случайно се обърнаха назад и видяха какъв голям облак прах се вдига под копитата на конете им, те се сетиха, че не бива да се издават и тръгнаха по-спокойно. Мъжът пред тях не трябваше да ги забележи.

Най-после идваше краят на дългата гонитба. Но той дойде доста по-бързо, отколкото очакваха, защото не те настигнаха Ласитър, а той тях.

— Ето ме! — обади се някой зад гърба им.

Мъжете се стреснаха и дръпнаха юздите.

Широко разкрачен, с „Уинчестър“ в ръка, Ласитър се изправи зад тях, сякаш беше изникнал от земята. Когато Джон де Салдо погледна напред, той с учудване установи, че облакът прах е изчезнал. По дяволите, как не бяха забелязали това? Мисълта за златото така ги беше замаяла, че бяха спрели да обръщат внимание на всичко останало.

После Джон де Салдо бързо огледа мястото, където се намираха. Отдясно се издигаха няколко остри скали, иначе беше тревисто и равно. Той беше сигурен, че Ласитър е скрил някъде в скалите натоварените със злато коне и пламенното чернокожо момиче.

Толкова време негърката беше в ръцете му, а той, глупакът, не се сети да преспи с нея!

Но тази мисъл само за миг премина през главата му и отлетя.

Защото зад гърба му стоеше мъжът, когото трябваше веднъж завинаги да отстрани от пътя си. Тогава и златото, и негърката щяха да бъдат негови. Те бяха трима, а Ласитър беше сам!

Ласитър бавно приближи с готова за стрелба пушка. Нито Джон де Салдо, нито двамата каубои насреща му бяха новаци с жълто около устата. Затова трябваше да бъде внимателен.

— Защо ме преследвате? — заговори той. — Искате да направим размяната, така ли? Къде е Мира О?

— Златото при теб ли е? — контрира го веднага Джон де Салдо.

— Къде е индианката? — повтори спокойно Ласитър.

— Чака те на гарата в Сидни. Нали така се договорихме — изръмжа Джон де Салдо. — Зет ми е с нея. Иска да си отмъсти, че си убил брат му и Хърд. Затова ми взе червенокожата. Какво можех да направя! Ако не отидеш там, ще й пререже гърлото, така каза!

— А вие какво търсите тук? — попита Ласитър.

— Искаме да сме сигурни, че ще отидеш там — отговори Джон де Салдо. — Но като труп!

Това беше сигнал за останалите.

Джон де Салдо, старият Рик и Ед Лейтън се хвърлиха на земята и посегнаха към оръжията си.

Ласитър се приведе и стреля. Даде три изстрела по Джон де Салдо и не го улучи нито веднъж. Този мършав негодник се плъзгаше бързо и гъвкаво като сянка. Когато Ласитър понечи да изстреля четвъртия си куршум, Джон де Салдо беше изчезнал.

Околните храсти, трапове и скални отломъци, които достигаха почти човешки бой, предлагаха удобно прикритие. Джон де Салдо мълниеносно се беше сврял някъде из тях и Ласитър нямаше по кого да стреля. Сега трябваше да спасява собствената си кожа. Направи огромен скок като пантера и се озова зад една скала. В този миг едновременно изгърмяха пушките на двамата каубои. Но и тяхната цел беше изчезнала.

— Ласитър, ти нямаш никакъв шанс, кучи сине! — изкрещя Джон де Салдо. — Предай се! Знаем, че златото е наблизо и черната ти уличница също. Предай се, иначе ще я хванем и тежко й тогава!

Гласът му издаваше къде се е скрил. Ласитър се извърна настрани и вдигна уинчестъра си на рамо, за да стреля веднага, щом врагът му се покаже. Но Джон де Салдо дори не мислеше да се помръдне.

— Ед! — извика той на другаря си. — Изтичай в скалите! Огледай се внимателно! Като намериш парите и жената, накарай я да изпищи, за да я чуе нейният любим. Тичай, ние ще го задържим!

Ед скочи и затича приведен между скалите и храсталаците. Джон де Салдо и старият Рик откриха огън. Ласитър изруга, защото де Салдо се появи много по-вдясно, отколкото беше очаквал. Той се сви зад скалата. Видя старецът да се показва насреща му, но не стреля срещу него. Притисна пушката до тялото си, изви се и се претърколи зад обрасла с гъста трева скална издатина. От новото си прикритие можа да види Джон де Салдо. Но този кучи син отново беше по-бърз. Когато Ласитър вдигна пушката за стрелба, него вече го нямаше на предишното му място.