Робърт Силвърбърг - Нещо ужасно се оказа на воля

Мукерджи започна със закъснение сутришната си визитация, като непрекъснато си напомняше, че трябва да се успокои. Нито за пациентите му, нито за него щеше да бъде добре, ако се яви при тях развълнуван и раздразнен. Той трябва да бъде лекар, а не източник на безпокойство. Затова си позволи да загуби още няколко секунди за ритуала на успокояването. Когато влезе във вратата на първата палата, където лежеше Сатина Ренс, той беше вече напълно отпуснат и дружелюбен.

Момичето лежеше на лявата си страна със затворени очи: нежната шестнадесетгодишна девойка имаше изтънчени черти на лицето и дълги, меки и златисти коси. Замрежваше я паяжината на мониторната система. От четиринадесет месеца не идваше в съзнание, от които дванадесет прекара тук в болницата, като последните шест бе под наблюдението на доктор Мукерджи.

Родителите на момичето бяха решили да отбележат започването на ваканцията с посещението на един от курортите на Титан. Тогава било най-подходящото време да се любуват на пръстените на Сатурн. Много труд им бил необходим да получат разрешение за достъп до резервата в Купола на Галилей, където се оказали в онзи нещастен ден, когато силно титанотресение разрушило купола и хиляди туристи се оказали в отровната метанова атмосфера на ледения спътник на Сатурн.

Сатина се оказала една от тези, на които им провървяло. Не погълнала нито глътка отровни пари, тъй като екскурзовода, с който разговаряла в този миг, успял да й надене на лицето кислородна маска. Така оцеляла. Роднините й загинали. Но съзнанието така и не се върнало. Тя изпаднала в кома. Внимателният преглед извършен на Земята, показал, че попадналият вътре метан не е довел до някакви сериозни вреди на мозъка й, организмът й не пострадал, но тя се страхувала да се събуди. Такава била реакцията на шока.

Мукерджи бил сигурен, че тя би предпочела да проспи живота си, отколкото да се върне към кошмарната за нея действителност. Той се научи да поддържа телепатична връзка с момичето, но не успяваше да я излекува от предизвиканата травма и да я върне с света на настоящето.

Започна да се подготвя за контакта. За него телепатията не беше леко, от само себе си проявяващо се явление, а „четенето“ на мисли бе напрегната работа, толкова трудна и уморителна, като крос или запаметяването наизуст на дълъг откъс от „Хамлет“. Въпреки опасенията на някои, той не беше способен от пръв поглед да възприеме спотаени мисли. Да стигне до другия мозък, трябваше да премине през предварителна процедура на „разгряване“ и проникване, като дори настрояването на нечия „дълга вълна“ бе продължителна работа. Свързана информация започваше да идва до него едва след деветия или десетия опит.

Дванадесет поколения от рода Мукерджи притежаваха този дар и го поддържаха с внимателно разчетени и осъществени бракове, да запазят благоприятното съчетание на гените. Той бе най-надарен от предшествениците си, макар да трябваше още столетие или дори две, преди да се появи истински телепат. Въпреки това доктор Мукерджи имаше прекрасната възможнаст да използува таланта си за мозъчен контакт, което и правеше. Знаеше, че много негови деди в миналите времена са били принудени да крият дара си от околните, защото дори в Индия биха ги сметнали за вампири и биха ги изгонили от обществото.

Внимателно постави мургавата си ръка на бледата китка на Сатина. Физическият допир бе необходим да закрепи менталната връзка. Съсредоточи се за проникване. След няколкото месеца телетерапия мозъкът й бе чувствителен към въздействие. Той можеше да прескача междинните степени и да се съединява с метежната й душа веднага без продължително загряване.

Очите на Мукерджи бяха затворени. Като сгъстяване на сиволилава мъгла виждаше мозъка на Сатина. Приближи се до него и проникна нежно вътре. От дълбините на съзнанието й изплава въпросителен знак.

— Кой е? Вие ли сте, докторе?

— Аз съм. Как си, Сатина?

— Добре. Съвсем добре.

— Още ли ти се спи?

— Тук е така спокойно, докторе.

— Така е. Представям си го. Но да бе видяла, колко е хубаво днес. Денят е прекрасен. Лято е. Слънцето грее от синьото небе. Леят се багри. Какво ще кажеш да се изкъпеш? Ти обичаш ли да се къпеш? — съсредоточи се на картината на къпането: студен планински поток, дълбок вир, в който се излива водопад, възхитителната студенина вътре в тялото, когато се гмуркаш, кристалните струи, които охлаждаха топлата кожа, смеха на приятелите, плясъците, силното и бързо течение, носещо я към другия бряг…