Робърт Силвърбърг: Нещо ужасно се оказа на воля

На този земен кораб взие попадна съвсем случайно. В плановете му не влизаше посещението на такава неприятна планета като Земята. Намираше се във фазата метаморф, бе изтърпял периода на неуправляемите изменения, който започва с настъпването на зимата и бе видим само в тази част на спектъра, недостъпна за възможностите на хората. Разбира се, един внимателен наблюдател би могъл да забележи избухванията отвреме навреме на едва забележима виолетова светлина, но затова би трябвало да знае, къде и кога да гледа. Отговорникът по товаренето не би могъл и да си представи, че на контейнера спи нещо невидимо. Той просто премина по целия ред, включи двигателите и с леко блъсване насочваше контейнерите по гравитационната лента към отворения люк.

Петия контейнер бе този, на който си почиваше взие. Астронавтът не би могъл да знае, че отправя в свободен полет към Земята неканен и чуждороден организъм. Не се досещаше за това и взието, докато люкът не се затвори и в трюма със съскане не нахлу смес от кислород и азот. Пришълецът не бе дишал досега подобни газове, но в стадия метаморф бе способен бързо и ефективно да се приспособява към отровните пари, проникващи в метаболиращите клетки.

Първото нещо, което направи, бе да изучи околното пространство с чувствителните си към всички области на спектъра възприемащи органи. Няколко минути по-късно взие знаеше:

… че се намира в обширно тъмно пространство, запълнено с наредени сандъци, които съдържат различни минерални и растителни продукти от родната му планета; главно клонки на дърветата „зелен огън“, а също и други предмети, без стойност за самия взие…

… че това пространство се ограничава от стени, метални и огънати…

… че веднага зад стените започва безвъздушно пространство, подобно на това, което се простира между планетите…

… че цялата тази затворена система изпитва ускорение…

… че това, следователно е космически кораб, който стремително се отдалечава от планетата на взие, че пропастта пустота вече е станала десет диаметра на планетата и с нарастваща скорост се разширява…

… че вече е невъзможно, дори и за едно взие във фаза метаморф, да напусне кораба…

… че ако той не помоли екипажа да се върне обратно, ще бъде принуден да извърши едно дълго и унило пътешествие до непозната и най-вероятно отвратителна планета, животът на която, в най-добрия случай, е съпроводен с неудобства, а възможно и с опасности. Той е откъснат от своята цивилизация. Той ще пропусне Фестивала на Промените. Той ще пропусне Светото Затъмнение. Той няма да вземе участие в пролетния Морски Прилив. И още какво ли ще трябва да изтърпи?

На кораба се намираха шест човешки същество. Като извади напред сетивата си взие се опита да проникне в мозъка им. Макар и хората да не идваха за първи път на родната му планета, той никога не бе се опитвал да влезе в контакт с тях и още никога не ми беше така трудно. Той плъзна мъглявото пипало на мисълта и тръгна по коридорите, като търсеше следи на човешкия разум. Май тук? Светенето на електрическата активност вътре в костеното кълбо подсказваше: тук има мозък, мозък, работещ мозък. Но защо е обкръжен със стена? Взие се опита да я пробие и неочаквано за него бе отхвърлен назад. Това така го порази, че го извади от релси. Какви са тези същества, щом мозъкът им е затворен за обикновен контакт?

Взие продължи пътя си. Натъкна се на нов мозък. И отново — закрит. И още един. И още един. Започна да се страхува. Мантията му се разтрепера. Енергията на излъчване свали честотата си до тази на видимия спектър, а после нервно подскочи нагоре към късите вълни. Дори самото му тяло, за негово най-голямо объркване, бе претърпяло поредица бързи и непроизволни метаморфози. От кълбовидно бе станало кубично, вътрешно хаотично, като се бе превърнало в клетка от тънки нишки, свързани единствено с пулсиращата сила на собственото му „аз“. И нищо не можеше да направи. С усилие преодоля режещата болка и отново се застави да приеме кълбовидната форма, като продължи да изследва кораба, но мрачно отбеляза, че сега от родната му планета го дели растояние от половин звездна единица. Изгуби всякаква надежда, но продължи опитите си да проникне в съзнанието на екипажа, само и само да довърши докрай работата си.

Дори и да успее да установи контакт, как ще им обясни бедственото си положение, а дори и да обясни, то защо хората ще са длъжни да му помогнат? Въпреки това продължи да броди по кораба. Когато…