Робърт Силвърбърг - Нещо ужасно се оказа на воля

Най-после! Отворен мозък. И никаква стена. Просто чудо! Взие се нахвърли на него, преодолявайки в движение радостта и удивлението си и изливаше мъката си.

— Чуйте ме, моля ви. Едно нещастно нехуманоидно същество е попаднало случайно на кораба по време на товаренето. То не е приспособено и по обмяната на веществата и по психиката си за продължителен престой на Земята. Моли да го извините за нанесеното безпокойство, моли да го върнете на планетата му, от която преди малко стартирахте, съжалява за нарушаването на разписанието, но се надява, че неговата смирена молба може да бъде изпълнена. Вие разбрахте ли ме? Едно нещастно нехуманоидно същество е попаднало случайно…

Лейтенант Фалкърк трябваше да спи веднага след старта. Това си беше в реда на нещата. Той се бе изморил докато, товареше контейнерите, включваше двигателите, попълваше декларациите за товарите… Сега можеше да си позволи почивка — корабът излезе в космоса — и нека другите довършат останалото. Затова веднага се обтегна на леглото, щом взеха курс към Земята. Полагаха му се шест часа сън.

А долу се въртяха инерционните поглъщачи, изсмукваха енергията, увеличаваха ускорението и корабът се носеше през пространството със скорост, която ще достигне галактическата величина, още преди да се събуди. Налегна го дрямка. Досега нещата вървяха добре: дървесината на „зеления огън“ бе достатъчно, имаше и цяла купчина интересни растения, а и различните минерали, които… Фалкърк заспа. Скоро засънува нещо приятно, душата му се освободи от грижите и тялото се отпусна…

И тогава в мозъка се размърда черна топка.

Мрачно и горещо свети пурпорното слънце. Нещо леко допира главата му. Лежи на голяма бяла плоча сред пламтяща пустиня. Не може да мръдне. Трудно му е да диша. Гравитацията като ужасна преса натиска, чупи и сплесква костите му. Наоколо стоят фигури с качулки на главата и само очите им се виждат през прорезите. Те го сочат с пръсти, смеят се, разменят си нечленоразделни звуци на непознат език. Кожата му се топи и придобива нов строеж. В тялото се зараждат бодли и през всяка поричка си пробиват път навън. Той е в огнени клещи. Една тънка и червеникава ръка с изсъхнали пръсти като лапи на краб се размахва пред лицето му. И го драска, драска, драска. Потича кръв, гъста и провлачена. Обхващат го тръпки, опитва се да седне… повдига ръце и на плочата остават парчета потръпваща плът… сяда…

Събуди се с вик, като трепереше с цялото си тяло.

Ехото на вопъла му още звучеше в собствените му уши, докато зрението свикне със светлината. Лейтенантът, командира на кораба, го разтърсваше за рамото.

— Какво ти става?

Фалкърк се опита да отговори, но думите не се откъсваха от езика му. Разбра, че е изпаднал в шок с халюцинации, но в същото време едната половина на мозъка убеждаваше другата, че сънят е свършил. Спомни си какво трябва да прави при такива кризи и започна да брои бързо числата в обратен ред. Успокои се, макар душевното сътресение да не мина съвсем.

— Кошмари — каза той дрезгаво. — Ама че работа. Никога досега не съм имал такива ярки сънища.

Командирът Родригес въздъхна с облегчение. Ясно бе, че не бива да се разстройва от такова нещо.

— Да ти дам ли успокоително?

Фалкърк поклати отрицателно глава.

— Благодаря. Ще се справя и така.

Но в душата остана нещо от съня. Мина повече от час преди да затвори очи, но лекото дремене, при което мозъкът стоеше като на стража и го пазеше от завръщането на вледеняващите кръвта фантазии, не му обещаваше почивка и възстановяване. Около час преди определеното време за събуждане, той подскочи от дивия вопъл, който се разнесе от другата страна на каютата.

Лейтенант Родригес сънуваше кошмари.

Когато след месец корабът извърши кацане на Земята, бе подложен, както гласеше правилникът, на дезинфекция, преди на екипажът да бъде разрешено да напусне космодрума и да започне разтоварването. Външната обвивка на корпуса бе залята със специална течност, която убиваше всякакви микроорганизми, които биха могли да бъдат донесени от други планети и така почистваше повърхността.

Екипажът мина през дезинфекционната секция и се насочи към карантинната палата, без да излиза навън. Цялата атмосфера на кораба бе прокарана през филтри, където бе напълно очистена, а всички помещения бяха подложени на стерилизиция от шест етапа, като се започваше с час пълен вакуум и се завършваше с час неутронно облъчване.