Робърт Силвърбърг - Нещо ужасно се оказа на воля

— Само малко внимание, моля, изслушайте ме, бъдете добри към нещастния пришълец от друга планета, жертва на нещастно стечение на обстоятелствата…

Отново го връхлетя силна реакция: неочаквана и ужасна вълна на ментална енергия, нагнетяване на страх, болка и шок. Мигновено се възцари пълно мълчание, сякаш мозъка бе скрит зад непроницаема стена. Къде сте? Къде изчезнахте? Взие изпадна в отчаяние и затова рискува, като оформи оптичен рецептор. Започна да се оглежда с помощта на видимата част на спектъра. Човекът лежеше не един креват и бе заобиколен от някаква сложна апаратура. Тук там пламваха светлини. Хора с развълнувани лица тичаха към леглото. А човекът бе съвсем спокоен и не помръдна дори, когато отгоре се спусна механичска ръка и заби в гърдите му дълга и блестяща игла.

Внезапно взие разбра всичко.

Двама души бяха прекратили своето съществуване!

Взие побърза да вмъкне в себе си оптичния рецептор и се сви в едно закрито ъгълче, където се захвана да обмисля случилото се. Дадено: двама души са умрели. Дадено: смъртта им е настъпила непосредствено след предаването на ментални съобщения. Пита се: не се ли явява менталното съобщение причина за това?

Предположението, че е станал причина за смъртта на двама души бе за него нещо ужасно и по тялото му премина такава тръпка, че то се сви в стегнато тежко кълбо, в което мислите се бяха сплели хаотично. Потрябваха му няколко минути преди да си възвърне работоспособността. Ако опитите да се свърже с хората водят до такива ужасни последствия, то надеждите да намери помощ са така нищожни. Нима може да търси контакт с хората, когато…

Появи се спасителна мисъл. Взие разбра, че е избързал с изводите, като е взел под внимание само това, което лежи на повърхността и е пропуснал силния контрадовод. В течение на цялото пътешествие взие бе влизал в контакт с хората от екипажа и никой от тях не бе прекратил съществуването си. Очевидно следваше, че хората могат да поддържат връзка с мозъка на взие. Значи, контактът непосредствено не се явяваше причина за смъртта на тези двама души.

Възможно бе взие и в двата случая да се е натъквал на хора, които са се намирали на прага на смъртта. Не беше ли това място, където се събират хора, чийто край е близък? Не би ли настъпил този край дори в случай, че взие не беше се опитал да направи връзка с тях? Беше ли неговия опит достатъчен да ги лиши от останалата в тях енергия и да им помогне да прекрачат съдбоносния праг. Взие не знаеше това. Беше просто досадно да се изброяват, колко важни фактори не му достигаха. Ясно му беше само едно: времето му изтича. Ако в близко време не му помогнат, ще започне разпадане на системата за обмяна на веществата с последващо снижаване на метаморфната активност и фаталната загуба на способността да се приспособява с… неизбежния край.

Взие нямаше никакъв избор. Да продължи опитите да се свърже с хората, бе единствената му надежда да оцелее. Той внимателно и свенливо се захвана за търсене на нов чувствителен мозък. Този е блокиран. И този! И този! Никаква пролука!

Започна да допуска, че бариерите са измислени само и само да не допуснат въздействие върху мозъка на чуждороден разум или да се огради човека от всякакъв вид ментален допир с другите хора. Но взие не бе забелязал подобни контакти между хората нито на кораба, нито на планетата им. Ама че странна раса!

Може би имаше смисъл да направи проверка на различните етажи на сградата? Той се плъзна под затворената врата и по служебното стълбище се промъкна на горния етаж. И отново започна търсенето си. Затворен мозък. И още един. Е още. А, ето един отворен. Взие се приготви да изпрати съобщението си. Но заради безопасността намали мощността на предаването и изпусна само дребничко мислено езиче:

— Чувате ли ме? С вас говори попаднало в беда извънземно същество. То моли за помощ. Желае…

Отвърна му рязко и жилещо чувство на недоволство, без думи, но изпълнено с враждебност. Взие побърза да отстъпи. Изплашено зачака още един край на съществуване. Не, този път човешкия мозък продължи да работи, макар повече да не беше отворен — обви се с обичайната си ограда. Взие падна духом и отпълзя настрана. Отново неуспех. Но макар и кратък имаше ментоконтакт! Нима няма никакъв начин да се свърже с тези същества? Той продължи мрачно да търси чувствителни мозъци. И какво друго всъщност му оставаше?

Визитата на доктор Мукерджи в карантинното отделение забави с четиридесет минути сутришната визитация. Това доста го раздазни. Той не обвиняваше карантинниците за това, че са го обезпокоили заради разказите на астронавтите, но не смяташе тази загадъчна история за толкова сериозна, та да го викат така настойчиво. Каквото и да е там с тези астронавти, то скоро ще се установи, а и те са надеждно изолирани от останалия свят. Накадаи би трябвало да извърши поне известен брой тестове, преди да го вика. Вместо това отне от времето на пациентите му.