Катрин Стоун - Дарове на любовта

Керълайн притаи дъх, очаквайки Джейсън учтиво да отклони дискретното предложение или да се престори, че изобщо не го е чул. Но той веднага се хвана за него и пожела да се запознае с безценните семейни фотографии, които Лоурънс бе показвал единствено на нея.

Той заразглежда албума с искрено любопитство, което прерасна в нежност пред снимките с лъчезарно усмихващата се Холи. Липсата на пет фотоса го заинтригува и Лоурънс се зае да обяснява съдържанието им: първият бе сватбеният, на втория бе семейството с Холи като бебе; на третия Лоурънс и Клер се усмихват пред камерата в ръцете на дъщеря им; Холи и Клер приготвят торта за рождения ден на Лоурънс; и накрая бащата държи златокосата си дъщеря, която докосва кадифената муцуна на коня. Вероятно Холи ги бе взела със себе си, защото за нея те са били символи на отминалото щастливо време.

Имаше два албума. Във втория бяха снимките на новото семейство, създадено след мнимата смърт на Лоурънс във Виетнам. Керълайн очакваше Джейсън да се заинтересува и от него, поне за да разбере не е ли преувеличено описанието на Дерек. Но не го направи и тя знаеше защо: щеше да бъде само безсилен израз на неговата ярост.

След като Джейсън не пожела да разгледа втория албум, Керълайн разбра, че той няма да премине към обичайните въпроси за самите убийства. Явно бе получил отговор на интересуващите го въпроси и сега възнамеряваше да си тръгне. Зададе последния си въпрос без ни най-малък намек в подкрепа на становището отпреди десетилетия, че Холи е била прелъстителка, а не жертва.

— Спекулира се с мнението, че Дерек е упражнявал сексуално насилие над Холи. От предаването по канал 20/20, както и от статиите, които съм чел, оставам с впечатлението, че според вас това е невъзможно.

Потънал в събудените от албума спомени, Лоурънс не отговори веднага.

— Абсолютно съм убеден, че Клер не би позволила подобно нещо да се случи с нашата дъщеря.

При този отговор от приветливо и заинтересувано, изражението на Джейсън стана далечно и студено.

— Благодаря. Мисля, че засега това е достатъчно — каза той и стана. — Ако се сетя за още нещо, ще си бъдете ли вкъщи днес поне през следващите няколко часа?

— През целия ден сме тук — увери го Лоурънс.

— Ще включите ли Холи във вашия документален филм? — запита Керълайн, задавайки най-важния въпрос, тъй като Лоурънс нямаше смелостта да го направи.

— Да, така мисля — отговори Джейсън. — Но ще ви се обадя след няколко седмици, за да дам окончателния си отговор.

„Той лъже — помисли си Керълайн, срещнала неговия неуверен поглед. — По дяволите, той лъже! Но защо?“

Сбогуваха се с Джейсън. Лоурънс потърси ръцете на Керълайн и известно време двамата останаха мълчаливи.

— Какво мислиш? — запита той накрая.

— Първоначално го харесах много, но после… изпитах огромна и необяснима злоба към него.

— Не вярваш, че ще включи Холи в документалния си филм?

— А ти?

— И аз не вярвам — отговори Лоурънс и я погледна нежно. Цялото й същество се тресеше от ярост заради него. Опита се да преодолее собственото си разочарование. — Всичко е наред, скъпа. Не можем да му наложим решение, което той не желае да възприеме, а и има толкова липсващи деца и толкова отчаяни родители.

Но Керълайн усещаше, че нищо не е наред. Джейсън Коол може да се е срещнал с Лоурънс единствено за да открие доказателства за неговата обич към дъщеря му. Тогава какво повече би могло да се иска от него?

— Нищо не разбирам — въздъхна тя.

— Е, вече всичко свърши — каза Лоурънс с примирение. — Трябва да проверя как е кобилката.

— Добре.

Керълайн знаеше, че Лоурънс ще провери раните, ще смени превръзките и ще бие още една инжекция с антибиотици. Нямаше да откаже помощта й, но и не се нуждаеше от нея. А и искаше да остане в къщата, в случай че Коол реши да се обади, защото дълбоко в него, така както и в нея, нещо му подсказваше, че не всичко е свършило.

Имаше и още нещо. Трябваше да има…

— Добро утро — поздрави Джейсън женствения вариант на малкото момиченце, чиито фотографии току-що бе разглеждал.

Къдриците на Холи бяха обрамчили лицето й с недокоснат от времето златист цвят. А очите? Те бяха изгубили завинаги игривата си невинност, но в тях искряха увереност и радост.

Джейсън трябваше да поговори с нея насаме, което означаваше в една от техните стаи.

— Може ли да вляза?

— Разбира се.

Холи вероятно го бе очаквала. Камериерките още не бяха минавали по стаите, но леглото й бе прилежно оправено. На балкона с изглед към водопадите имаше кръгла дъбова масичка и столове. На масата лежеше отворен нейният бележник и няколко химикалки.