Катрин Стоун - Дарове на любовта

— О, Рейвън… — изстена Ник, като наблюдаваше как болката просто я стиска за гърлото и променя естествения цвят на лицето й. — Какво мога да направя за теб?

Трябва да има някакво лекарство.

— Просто трябва да си легна. Не се безпокой.

Ник искаше лично да я завие в леглото, да постави бутилка с минерална вода на нощното шкафче и да се сбогува с нея. Но Рейвън изобщо не му позволи да влезе с нея. Прошепна „довиждане“ и побърза да се скрие от погледа му, почувствала как всеки момент ще се разридае с глас. Ник успя само да я целуне по навлажненото чело.

Въпреки малцината посрещачи на неголямото летище на остров Кодиак, Джейсън не можа да я познае. Очите му обаче веднага се насочиха към нея — една красива жена, облечена в златистите нюанси на слънцето: конячено, топаз и кехлибар. Блестяща като злато коса обграждаше с нежни къдрици финото лице… с очи в цвят на аквамарин.

Цели шест седмици Джейсън си представяше тази среща и я очакваше с нетърпение. От писмата и от достигащия от хиляди мили глас се чувстваше постепенното й съживяване и изпълване с щастие, надежда и радост. И с любов? Изпитваше ли Холи същите чувства като него? Вярваше ли във вълшебства? Очакваше ли и тя нетърпеливо да се видят отново?

— Холи — повика я той нежно.

Ръцете й, заети с обемиста чанта и куфар, не му позволяваха да я прегърне. И все пак той го направи с поглед, когато посегна да поеме багажа от нея. В отговор младата жена го приветства със сияещо от щастие лице, но бързо се намръщи от объркване… И въпреки че остана на мястото си, сякаш увеличи разстоянието между тях, за да се предпази от него. Да, тя се опитваше да повярва в магията и същевременно се бореше срещу нея, страхувайки се да не стане нейна пленница.

Джейсън знаеше причината — Холи бе изгубила вярата си. Животът я бе лишил по най-брутален и жесток начин от всички, които бе обичала, и бе опустошил душата й. Но сърцето му нетърпеливо очакваше момента, когато тя ще се убеди, че е прекрасно да вярваш в нещо или в някого.

— Изглеждаш прекрасно, Холи. Много си красива.

— Във всеки случай поне съм по-модерна.

— Много си красива — повтори Джейсън.

Имаше свеж и здрав вид, вероятно поради по-добрата храна. А и любовта им не можеше да не й дава сили.

Докато самолетът презареждаше с гориво преди излитането за Сиатъл, Джейсън искаше да й каже още сега, че я обича. Искаше да го повтаря отново и отново, и по време на техния полет до „Града на тюркоазите“, и през почивните дни.

Но Джейсън не разполагаше с никакво време. Негови бяха само следващите няколко часа, през които двамата трябваше да се насладят на магията, а не да говорят за нея. А и как да я помоли да му вярва? Как можеше да обещае, че никога няма да предаде нейната любов, когато криеше от нея, че възнамерява да промени целия й живот?

В полунощ Джейсън и Холи се оттеглиха в стаите си на почивната база „Салиш“. Разположен край Снокуолмския водопад, елегантният провинциален хотел бе придобил международна известност след заснемането му в началните кадри на „Туин Пийкс“. Джейсън я предупреди, че ще се видят отново в десет и половина сутринта, след срещата му с мъжа, заради когото бяха пристигнали, и й пожела лека нощ.

Мъжът се намираше само на няколко мили от тях и точно когато Холи и Джейсън се оттеглиха по стаите си, той прекосяваше в среднощния мрак поляната на път от конюшнята за вкъщи.

Официално Лоурънс не бе на повикване, но настоятелното телефонно позвъняване бе именно служебно. Нетърпеливият клиент бе едно единадесетгодишно момиченце. Преди година лекарят бе спасил нейното куче и сега, още преди да предупреди родителите си, Беки го търсеше отново, загрижена повече за раните на кобилата си, отколкото за своите собствени. Бе ходила до хиподрума на намиращата се недалече конна академия. Някой повикал коня по име — Самъртайм, той хукнал и се препънал в бодлива тел, която се впила в хълбока му.

Лоурънс и Керълайн се втурнаха изплашени към конната академия. Плътта бе лошо разкъсана, но мускулите, сухожилията, артериите и костите бяха останали незасегнати. За живота на Самъртайм представляваше опасност единствено появата на някаква инфекция.

Лоурънс би могъл на място да почисти раните, да зашие някои от тях и да сложи първата инжекция с антибиотик, но предпочете да закара кобилата в собствената си конюшня. Там можеше да я наблюдава по-често.

Лекарят даде на изплашеното „паломино“ успокоително преди да го качат на камиона, а когато животното се унесе, започна сериозно да почиства раните му. С Керълайн свършиха работа около десет вечерта, след което се обадиха на семейството на Беки, че всичко е наред.