Катрин Стоун - Дарове на любовта

Болката бе пронизваща, сякаш острите нокти на птицата на смъртта се забиваха дълбоко в утробата й, решени да изтръгнат от нейното убежище още неродената й рожба.

„Лешояд, мишелов! Черна птицо на смъртта!“

„Никога повече, гарване, никога повече.“

През цялата нощ старите обиди кръжаха над главата й като лешояди. Рейвън не заспа, не се и опита. Трябваше да бди над безценното си дете, разгонвайки хищниците — доколкото може… Те връхлитаха отново и отново, а тя се бореше, отпъждаше ги и се надяваше…

Но острите, алчни нокти се връщаха и впиваха в плътта й още по-жестоко, подигравайки се над нейната наивност.

Когато на другия ден, в петъчната сутрин, доктор Сара Рокуел приключи с прегледа, тя сподели мнението си с Рейвън:

— Шийката на матката е затворена. Следователно се предполага, че за момента бременността продължава. Контракциите и кръвотечението, които си имала, може само да показват, че си в процес на изхвърляне…

— Може? Но не е задължително?

— Не, не е задължително. Кръвотечението може да идва от отдалечено от бебето място, например от плацентата, която в момента се приспособява към матката. Бих желала да направя един сравнителен серумен тест за бременност, за да видя каква е разликата с теста от понеделник. Ако хормоналното ниво сега е по-високо, отколкото преди пет дни, тогава всичко се развива нормално.

— А ако е по-ниско?

— Тогава плодът вече не е жизнеспособен и в зависимост от развоя на нещата през следващите няколко дни — без значение дали ще изкараш нещо навън или не, — ще разберем окончателно какво да правим.

— Кога ще имате резултатите от кръвния тест?

— Ще наредя да се действа спешно, което означава, че този следобед трябва да са готови — отговори Сара Рокуел и хвърли съчувствен поглед към изтощеното лице на Рейвън. — А, междувременно, трябва да си почиваш.

— Обещавам.

Сериозният отговор на Рейвън прозвуча като обещание, в което се четеше толкова надежда, че Сара се почувства длъжна да обясни:

— Почивката е за теб, Рейвън, а не за бебето. Все още няма убедителни данни, доказващи, че покоят може да предотврати спонтанен аборт. И те моля да запомниш, че ако изхвърлиш плода, то е защото бременността не е била наред, а не по твоя вина. Както вече ти казах в понеделник, абортите но време на първото тримесечие са често явление при жени, бременни за първи път.

— Да, знам.

„Убедена съм, че на моето бебе няма да му се случи нищо лошо. Почувствах неговата сила, неговото желание да живее и неговата решимост да оцелее — независимо от всичко. Нищо му няма на бебето. Просто нещо не е наред с мене, с моята утроба, разядена от киселина и лед.“

— Нивото е идентично с това от понеделник.

Доктор Рокуел бе обяснила значенията на по-високото и по-ниското хормонално ниво, но не и когато няма промени.

— Това какво означава?

— Означава, че трябва да продължим с наблюденията. И това, че само времето ще покаже. Как се чувстваше през последните четири часа?

„Като на война — помисли си Рейвън. — Жестока битка между борещото се за оцеляване бебе и наранената утроба, опитваща се да го изхвърли от себе си.“

— Кървенето и спазмите продължават.

— Изкара ли и някаква тъкан?

— Не мисля. Не.

— Добре. Тази събота и неделя съм на повикване. Можеш да ми се обадиш по-всяко време. Незабавно ме потърси, ако изхвърлиш тъкан, ако кървенето се увеличи или настъпят други промени, които те безпокоят.

— Добре. Искаш ли да повториш кръвния тест?

— Определено. Чакам те в кабинета си. В понеделник рано сутринта, дори ако кървенето и спазмите спрат окончателно през този уикенд.

„Не можем да заминем за Санта Барбара — шепнеше безмълвно Рейвън на мъничкия живот в себе си. — За съжаление не можем да кажем на татко ти и на сестрите ти какво всъщност става. Само ще отидем при тях и ще им обясним, че сме много болни и не можем да тръгнем, макар че толкова много бихме искали… толкова много.“

Убийствената болка отново се вряза в незарасналата рана и остави Рейвън без дъх. Тя сякаш се опитваше всячески да й попречи да отиде до имението в Бел Еър, защото знаеше, че ако бебето се намира по-близо до семейството си и неговия всесилен любовен кръг, волята му да оцелее щеше да стане още по-силна.

Рейвън реши да стигне до дома на Ник, макар и с цената на всичко. Тръгна най-вече заради Саманта, която не трябваше да си помисля, че и тя като майка й се оправдава с болести. Направи го и заради мъничкото неродено същество в себе си.