Катрин Стоун - Дарове на любовта

Момиче и жена. Минало и настояще…

Лоурънс се обърна по посока на гласа.

— Татко.

Прекосиха осеяната с диви цветя поляна и седнаха направо върху нагорещената трева край потока. Слънчевите лъчи галеха водната повърхност, обсипвайки я със златисти краски.

Всеки от тях бързаше да зарадва другия с повече и по-хубави новини за себе си. Любовта им обаче ги подтикваше да крият болезнените спомени и истини — така, както блясъкът на пролетното слънце не можеше да стигне до водните дълбини.

Лоурънс сподели, че станал ветеринарен лекар, осъществявайки мечтите на семейството си, разказа за храбрата Жулиета и накрая за любовта си към Керълайн. Но скри как е бил затворен в клетка в джунглата; как безкрайни месеци е обикалял улиците на непознати градове, за да я търси; как всяка златисторуса коса е карала сърцето му да се разтуптява в надежда, че най-после я е намерил, и колко е страдал, когато не откривал познатите мили черти в поредното непознато лице пред себе си…

И Холи разказа на баща си за работата си, за величествената красота на Аляска и за своето доброволно участие в спасяването на замърсените от петрол морски същества в пролива „Принц Филип“ по време на аварията на „Ексон Валдес“. Но тя му спести истината за дългогодишното си съществувание на границата между живота и смъртта, от която я бяха спасили единствено измислените от нея светове на любов.

Не пожела да говори и за нощта, когато Дерек бе унищожил завинаги техните мечти. Преодолявайки собствения си страх да слуша за бруталната смърт на жената, която бе обичал, Лоурънс запита за тази нощ, защото мислеше, че дъщеря му наистина има нужда да излее пред някого мъката си. Но Холи вече бе споделила с Джейсън своя ужас и бе изхвърлила от живота си така дълго измъчващите я призраци. Тя не желаеше да говори за това отново и само настоятелно увери баща си, че всичко е станало много бързо.

Тя лъжеше, и при това казаното звучеше правдоподобно. Лъжата от любов понякога бе толкова необходима, колкото и верността.

Изминаха много часове. За Холи и Лоурънс те се измерваха в любов и надежди. Когато се сетиха, че трябва да се връщат вкъщи, вече ги обръщаха сенките на късния следобед.

Керълайн излезе да ги посрещне на поляната. Бакъреночервената й коса блестеше под лъчите на залязващото слънце. В очите й се четяха и щастие, и ням въпрос, издаващ собствената й несигурност.

— Разбрах, че вие двамата ще се жените — поздрави топло Холи. — Толкова се радвам.

— Благодаря — отговори Керълайн, изпитала най-после облекчение. След това премести поглед към Лоурънс.

— Аз също се радвам — нежно и сдържано каза той.

Тонът в гласа му заличи и най-малките следи от несигурност. Но този разговор изведнъж подсети Керълайн за нещо, близко до темата:

— Джейсън си тръгна, когато ви видя да излизате от конюшнята. Искаше да се увери, че сте добре, в безопасност и всичко между вас е наред. Връща се в Лос Анджелис.

— О — пророни Холи, — разбирам.

— Остави за тебе няколко телефонни номера. — Керълайн извади от джоба си лист и го подаде на Холи. — Първият е домашен, а вторият — прекият, в офиса. Каза, че през уикенда и до три часа в понеделник след обяд ще си бъдел, вкъщи или в службата. После заминавал за Далас.

Докато Холи поемаше листа, Керълайн забеляза сенки от безпокойство, които силно наподобяваха странните сенки в очите на Джейсън на тръгване.

— Изглежда много държеше да му позвъниш, Холи. — „И ужасно се безпокоеше, че няма да го направиш.“ — Вече сигурно е пристигнал в Лос Анджелис. Тук, у нас, има достатъчно телефонни апарати.

— Можеш да говориш насаме — добави Лоурънс. — Ние с Керълайн ще отидем да проверим какво е състоянието на Самъртайм.

— Благодаря ви — вдигна рамене Холи, — но не мисля да му звъня точно сега.

— Тя никога няма да му се обади — каза Керълайн часове по-късно. Беше среднощ. Двамата с Лоурънс още не можеха да заспят, възбудени от преживяванията през деня.

Холи се намираше в специално приготвената от много години за нея стая. Вероятно тя също не можеше да заспи от възбуда и притеснено се взираше в телефонните номера, оставени върху нощното шкафче от Керълайн.

— Тя трябва да поговори с Джейсън, нали? — запита шепнешком Лоурънс. — Влюбена е в него.

Керълайн се надигна на лакти и го изгледа с учудване и гордост.

— Колко досетлив баща си! Та ти никога не си ги виждал заедно.

— Не, но само при споменаването на неговото име лицето й се променяше. Обича го, но нещо между тях не е съвсем наред.