Катрин Стоун - Дарове на любовта

— Пишеше ли? — Джейсън знаеше точно докъде е стигнала в новата си книга. Прочиташе всяка дума малко след нейното написване и се вълнуваше от сюжета.

— Не. Просто си седях и наблюдавах небето, облаците, планината и водопада.

— И си мислеше за хубави неща?

— Да — каза тя и го изгледа е красноречив поглед, в който се четеше: „Мислех за теб“.

Джейсън бе мечтал за този момент, когато тя наистина ще повярва в магията на тяхната любов. Беше прекрасно и… нетрайно. Приличаше на разкошен пясъчен замък на брега на морето, който бурните вълни заплашваха да пометат и да не оставят и следа от него. Джейсън знаеше, че тези вълни можеха да се надигнат безпричинно в сърцето на Холи, за да й напомнят колко краткотрайно е щастието, несъздадено от нейното надарено перо.

Копнееше да се възползва от момента, да я прегърне и обича докато не успокои завинаги вълните на страха в нея, но знаеше, че разсъждава като егоист. С усмивка, която обещаваше да има и следващ път, той стопи магията, отмествайки поглед към водопада, който се изливаше с грохот в бездната под тях.

— Исках да те попитам нещо — заговори той на разпенените води, съзнавайки каква буря развихря в жената, която обича. Отговор не последва и той се обърна към нея. Смелостта, с която признаваше желанието си да получи неговата любов, бе отстъпила място на несигурност. — Има нещо, което ме притеснява.

— Да?

— Когато ми разказваше за живота си, за онази снеговита нощ и за смъртта на твоето семейство, ти спомена, че баща ти е убит във Виетнам. Но никога не си ми разказвала нищо за него. Помниш ли го?

Джейсън искаше да бъде колкото е възможно по-сигурен, че и бащата, и дъщерята желаят да се срещнат отново. Когато се бе видял с Лоурънс, напълно се бе убедил в любовта на бащата и затова на връщане от Исакуа бе готов да не разпитва и Холи за нейните чувства към него. Те бяха очевидни, при това щастливо детско лице, което го гледаше от фотографиите.

Или се лъжеше? Джейсън видя с почуда как Холи прекоси стаята, отиде до гардероба, извади един плик от чантата си и след кратко колебание започна да говори:

— Едва когато си тръгна миналия път, се сетих, че не съм ти показала това. Тук има снимки на семейството ми.

— Искам да ги разгледам — окуражи я Джейсън.

Двамата седнаха на балкона и тя извади от плика скъпите за нея фотографии. Имаше общо седем снимки — пет, описани от Лоурънс, и още две, с братчето и сестричето, направени много след неговото заминаване за Виетнам.

— Само с това ли разполагаш?

— Да. Имаше два фотоалбума, които можех да взема с мене, но… — Холи се намръщи. — Наистина не знам защо не го направих.

Джейсън обаче бе наясно. Нещо вътре в нея й е подсказвало, че баща й е жив.

Със същата завладяваща емоционалност като бащата, Холи започна да му разказва историята на снимките.

— Ето тяхната сватбена снимка. Тя е единствена и е направена в обредната зала. Толкова са били влюбени…

Да, чувството прозираше ясно върху лицата на Лоурънс и Клер. Джейсън се насили да се усмихне, за да прикрие болката при вида на сватбената рокля, с която Холи бе дошла в Лос Анджелис, за да спаси живота на своята въображаема героиня.

Сега изглеждаше значително по-добре. С огромни усилия и кураж се бе опитала да остави зад себе си черупката на своето минало, но ето че той отново заплашваше да й навлече тъга и мъчителна жалост.

— Тук за пръв път потупвам по носа кон. Бях само на три годинки и мисля, че и двамата малко се притесняваха да не би конят да изцвили и да ме стресне — каза тя, а нежните й пръсти докоснаха лика на Лоурънс. — Беше излишно да се притесняват. Баща ми имаше безпогрешен усет за животните — диви и питомни. Беше нежен с тях и те му вярваха.

— Изглежда си го обичала много.

— О, да — отговори тя с нежност. — Колкото по-възрастна ставам, толкова повече разбирам какъв забележителен човек е бил той. Оженил се е за майка ми само на седемнадесет години, а когато съм се родила аз, е бил на осемнадесет, но и към двете се отнасяше с невероятно чувство за отговорност. Работеше на няколко места и същевременно учеше, а дори не си спомням някога да е липсвал от къщи. Помня само минутите с него и неговата любов. Винаги имаше време за мен и ме караше да се чувствам най-важното нещо в неговия живот.

— Не грешиш в преценката си — вметна Джейсън.

— Ами така поне ме караше да се чувствам — усмихна се разтреперано Холи.

— Трябва да ти кажа нещо, Холи. Нещо, което не знаеш.