Даниел Стийл - Паломино

Саманта въздъхна тихо.

— О, Чарли, това е дълга история.

— Гризеше ме такова предчувствие. — Очите му издържаха погледа й, без да трепнат. — В Калифорния си имала някого, нали? В ранчото? — Тя кимна. — И какво стана?

— Той ме заряза.

— О, по дяволите. Точно след като Джон беше сторил същото. Нищо чудно, че когато се върна, изглеждаше така вцепенена и нещастна. — Окончателно ли?

— Не знам. Още се опитвам да го намеря.

— Нямаш ли представа къде е? — Сам поклати глава и на Чарли му домъчня за нея. — Какво смяташ да правиш?

— Ще продължавам да го търся. — Каза го със спокойна решителност и той кимна одобрително.

— Само така, моето момиче. Ти си силна жена, знаеш ли това, Сам?

— Не, скъпи — и въздъхна. — Понякога имам известни съмнения.

— Недей. — Гледаше я едва ли не с гордост. — Не вярвам да съществува нещо на този свят, с което не би могла да се справиш. Припомни си това, рожбо, ако някога нещата съвсем загрубеят.

— Припомни ми го.

— Непременно.

Сам се радваше, че Чарли беше дошъл с нея, той бе най-добрият й приятел и пътуването ставаше по-забавно, когато можеше да се шегува, да се смее и разговаря с него. Зад шутовските му номера се криеше необикновено сърдечна и интелигентна натура. Освен това й беше приятно да знае, че той и Харви я уважават. Когато се върна след прекараните в ранчото месеци, в началото чувстваше, че трябва отново да се доказва, не само като заместник-директор на творческия отдел, но и като човек, като тяхна приятелка. И ето че след толкова кратко време си бе възвърнала любовта и уважението им. Това означаваше много за нея. Тя стана и отиде да целуне Чарли по бузата.

— Напоследък не си ми казвал нищо за моята съименница.

— Страхотна е. Мие си зъбите, танцува степ и пере бельото.

— О, млъкни, кретен такъв. Питам те сериозно. Как е тя?

— Сладка като розова пъпка. Момичетата определено са по-различни от момчетата.

— Много си наблюдателен, скъпи. Между другото не огладня ли вече? Аз умирам от глад, пък и трябва да подберем всичките ни сладурчета и да ги заведем на вечеря в ресторантчето за тортили надолу по улицата, защото ще започнат да роптаят и да хленчат.

— Това ли ще им дадеш да вечерят? Тортили? — Чарли изглеждаше потресен. — Не съм сигурен, че ще се харесат на малкия господин „Вюитон“, да не говорим за пудела.

— Не се заяждай. Освен това се съмнявам, че в градчето има нещо друго за ядене.

— Чудесно.

Вечерята, състояща се от тортили и бира, мина неочаквано приятно. Разказваха се вицове, които ставаха все по-нецензурни, колкото по-свободно се чувстваха помежду си. Но умората си казваше думата и всички се върнаха в хотела да се наспят. Чарли махна на Саманта за „лека нощ“ и се прибра в стаята си, а тя стоя будна още половин час, за да прегледа бележките си за следващия ден, после с прозявка изгаси лампата.

В шест часа на другата сутрин всички се събраха на закуска и в седем и половина най-сетне потеглиха за ранчото. Бяха решили първия ден да не снимат изгрева, а да се заемат със сцените на дневна светлина и евентуално да опитат със залеза. Ала докато нагласят всичко според изискванията на режисьора и операторите и камерите се завъртят на пълни обороти, стана пладне. Хенри Джоунс-Адамс яздеше хубава черна кобила и Саманта си спомни с копнеж за расовия жребец на Каролайн. Конят не можеше да се сравнява с Черния красавец, ала щеше да изглежда добре на екрана, имаше приятен ход. Хенри отново и отново го подкарваше в тръс по едни и същи хълмове, заснемаха се дубъл след дубъл, но животното имаше спокоен нрав, както и ездачът, и независимо от умората, в края на деня нямаше опънати нерви. С екипа се работеше леко, Саманта беше доволна от начина, по който вървяха нещата. Отиде да поговори с управителя и да му благодари, задето им бе позволил да снимат в ранчото. В допълнение към сумите, които плащаха за всеки снимачен ден, беше изпратила каса бърбън на собственика и цветя на съпругата му. Сега даде няколко бутилки и на управителя. Той изглеждаше доволен от подаръка и се разбъбри с нея. Изненада се, когато научи, че по-голямата част от годината е работила в ранчо в Калифорния. Поприказваха за проблемите в стопанствата, за конете и говедата и Сам имаше чувството, че се е върнала у дома. По едно време спомена мимоходом Тейт Джордан, каза, че искала да го използва в рекламен филм, и попита управителя дали го познава, дали някога пътищата им са се пресичали. Описа го като прекрасен човек, когото много уважава. Не спомена нищо за връзката им, съобразявайки се с нежеланието на Тейт хората от неговото съсловие да научат за нея. Управителят взе визитната й картичка и я увери, че с удоволствие ще й съобщи, ако го срещне, след което тя се върна при останалите и закара един от претъпканите автомобили обратно до хотела.