Даниел Стийл - Паломино

— Сам — непринудено се усмихна тя, изгаряща от желание час по-скоро да се метне на огромния сив кон.

Той беше дори по-едър от Черния красавец и на Саманта изведнъж й се стори, че Тейт е до нея и й крещи, както й бе крещял заради жребеца на леля Каро, когато се опитваше да й пробута коне като Лейди и Ръсти. Усмихна се вътрешно. Той си беше отишъл, по дяволите. Сега можеше да язди всеки кон, който поиска. При тази мисъл болката отново я прониза с пълна сила. Старият каубой й помогна да се качи, тя хвана изкъсо юздите и позволи на големия сив жребец да потанцува. Държеше го здраво под контрол и двата му опита да я хвърли завършиха безуспешно, за най-голямо задоволство на възрастния човек.

Саманта премина в бавен ход покрай конюшнята в посока на старата ограда. Неколцина от каубоите вече я бяха забелязали, в началото я наблюдаваха с интерес, а после, като видяха как се справя с мятащия се сив звяр, започнаха да я поощряват с радостни подвиквания. Сякаш почувствали, че наблизо има интересно зрелище, всички се обърнаха да гледат как Саманта се носи на Сивия дявол през централното заграждение на ранчото, покрай своя екип, покрай Чарли, Хенри, приятеля му и пудела. Сетне, обзета от своята страст към ездата и подмамена от красивата местност, тя забрави за всички тях и пое в тръс из полята оттатък. Но това не продължи дълго, само след минута позволи на коня да галопира свободно и сам да си определя бързината. Копитата му заудряха мощно земята, той се понесе в шеметен бяг и на Саманта й се стори, че лети.

Вятърът брулеше лицето й, сърцето й биеше лудо, а на устните й грееше усмивка. Ездата на този кон бе нещо като своеобразен двубой, като схватка с неговата сила и своенравност, в която можеше да разчита единствено на способностите и уменията си. Тя бе достоен противник за Сивия дявол, който на няколко пъти се опита да я хвърли, но това не му се удаде нито веднъж. Внезапно напрежението, мъката и разочарованието от безрезултатното дирене на Тейт се надигнаха в нея и тя пришпори коня, заставяйки го да препуска още по-бързо. Щеше да го победи в собствената му игра. Ако й стигнат силите.

Тълпата, която я гледаше, притихна. До този момент препускащата през полята Саманта представляваше красива гледка, русите й коси се развяваха зад гърба й редом с черната грива и опашката на Сивия дявол. Сякаш се бе сраснала с едрия жребец, всеки неин мускул бе в съзвучие с неговите. Ала сега един от каубоите скочи от оградата да я спре, неколцина други затаиха дъх, а управителят се развика, сякаш тя можеше да го чуе. Но вече бе твърде късно.

Сред полето се виеше малка река, невидима отстрани, и Саманта вече се носеше към нея. Коритото бе толкова тясно, че стига да го забележеше навреме, би го прескочила с лекота. Ала беше и доста дълбоко и ако конят се спънеше, тя щеше да бъде изхвърлена право срещу стръмния каменист бряг. Управителят вече тичаше натам, размахвайки афектирано ръце, Чарли го видя и също се затича. Като че и двамата знаеха какво ще стане. И в същия миг то наистина се случи. Жребецът стигна до рекичката, която бе забелязал преди Саманта, и се закова на място. Неподготвена, тя излетя във въздуха със страховита дива грация, с развята коса и разперени ръце, и тихо изчезна от погледите им.

Като видя това, Чарли се втурна към един от автомобилите, завъртя ключа и запали мотора, включи на скорост и потегли, без да го е грижа, че може да прегази някого. Мястото беше твърде далеч, за да тича дотам. Лудо занатиска клаксона, за да привлече вниманието на управителя, той се метна до него, колелата изскърцаха по чакъла и заподскачаха с трясък, когато навлязоха в пасището. Чарли издаваше ужасяващи гърлени звуци и мърмореше нещо под нос: молеше се.

— Какво има там? — попита той управителя, без да сваля очи от пътя си. Караше с близо сто километра, само преди миг Сивия дявол бе профучал край тях, препускайки през глава към конюшнята.

— Дере — отвърна управителят, взирайки се напрегнато пред себе си. Все още не се виждаше нищо. Но само след миг извика „Стоп!“ и Чарли удари спирачките.

Управителят го поведе през тревата, спуснаха се по лек наклон и стигнаха до мястото на брега, където бе спрял Сивия дявол. В началото не забелязаха абсолютно нищо, но после Чарли я съзря: бялата риза почти се бе свлякла от тялото й, гръдният кош, лицето и ръцете й бяха нарязани до неузнаваемост, косата й бе пръсната около нея. Саманта лежеше пред тях изпотрошена, кървяща и смразяващо неподвижна.