Даниел Стийл - Паломино

— Стоп! — Харви вдигна ръка и се усмихна. — Ще ме накараш да си купя тази кола. Харесва ми. Направете скиците с Чарли и да видим дали най-сетне няма да подкараме шоуто.

Сценариите и ескизите, които Саманта и Чарли подготвиха през следващите три седмици, бяха наистина забележителни. Вече разполагаха с материал не само за поредица убедителни рекламни клипове, а за цяла призова кампания. След първата среща с клиентите Саманта се отпусна на стола си щастлива и горда.

— Е, рожбо, поздравявам те с успеха! — прегърна я Чарли, докато чакаха Харви, който изпращаше клиентите до асансьора, да се присъедини към тях. — Останаха много доволни!

— А как иначе! Рисунките ти са изумителни, Чарли.

— За мен беше удоволствие! — засия той и доволно поглади брадата си.

След малко Харви се върна, както никога ухилен до ушите, и махна към подпрените до стените табла с ескизи. Бяха представили проекти за четири клипа, надявайки се клиентите да одобрят един или два. А те бяха взели и четирите.

— Е, деца, успешна презентация направихме, а? — Усмивката не слизаше от лицето му и Саманта също се засмя радостно. За пръв път, откакто се бе върнала, се чувстваше толкова щастлива. Приятно бе да се занимаваш с творческа работа, и при това така успешно.

— Кога започваме?

— Те искат незабавно да се захващаме. Кога можеш да започнеш, Сам? Имаме ли набелязани подходящи места? За Бога, ти положително познаваш не едно ранчо и би могла веднага да задвижиш нещата. Какво ще кажеш за онова, в което беше през последните шест месеца?

— Ще се обадя по телефона. Но ще ни трябват още три. И според мен… — Тя се позамисли, дъвчейки молива си. — Според мен ще са ни нужни напълно различни пейзажи. Всяко ранчо да има собствен облик, нещо специфично, с което да се откроява от другите. Не ни трябват просто нови версии на онова, което вече сме заснели.

— Какво предлагаш?

— Северозапада, Югозапада, Средния Запад, Калифорния… може би дори Хаваите… Аржентина?

— О, Боже! Знаех си. Е, обмисли всичко и го вкарай в бюджета. Разходите все още не са одобрени, но не вярвам да имаме проблеми. Само бъди така добра и започвай да търсиш местата. Опасявам се, че това ще глътне доста време. И да се обадиш на приятелката си в ранчото! Така ще разполагаме поне с едно. Ако се наложи, можем да започнем оттам.

Сам кимна. Знаеше, че тези снимки, както и много още, ще поеме изцяло тя. Сега, след като се бе върнала, Харви отново започваше да говори за оттегляне и Сам не се съмняваше, че ще й остави цялата работа на терена.

— Мисля другата седмица да взема самолета и да огледам някои места, Харви. Как ти звучи това?

— Звучи ми чудесно.

Той си тръгна, все още с широка усмивка на лицето, Саманта и Чарли също се върнаха по местата си, тя в своя бял кабинет с бюро от хром и стъкло, бежови фотьойли и диван, литографии в същите цветове. Кабинетът на Чарли бе по-артистичен: разхвърлян, колоритен и весел, пълен с огромни растения в саксии с необикновена форма и забавни надписи — обстановка, напълно отговаряща на представите за работната среда на художествен директор. Едната стена беше бяла, другата жълта, останалите две меланжирано тъмносини, а килимът на пода — тъмнокафяв. Разбира се, той сам си го бе декорирал, докато офисът на Саманта бе част от общата вътрешно архитектурна концепция на агенцията, където всичко бе издържано в меки пясъчни тонове и строги форми с модерна линия и малко душа. Но в него й беше спокойно. Докато работеше, и без това не забелязваше нищо около себе си, а с клиентите обикновено се срещаше в някоя от конферентните зали или ги канеше на обяд в „Четирите сезона“.

Тя погледна часовника си. По това време беше излишно да телефонира в ранчото, за да пита дали могат да снимат там. В Калифорния беше пладне и Каролайн положително яздеше някъде из хълмовете с Бил Кинг и другите мъже. Сам извади списъка, който сутринта бе прегледала бегло. Знаеше много добре, че не може просто да хване телефона и да започне да звъни на съвсем непознати хора. Налагаше се да вземе самолета и да замине за съответния район, после да обиколи с кола, да избере мястото и лично да попита стопаните дали разрешават в ранчото им да се снима рекламен филм. Обикновено минаваха седмици, докато открие подходящ естествен декор, ала нямаше да пести усилията си, защото имаше амбицията да заснеме най-хубавите клипове, виждани някога. Стараеше се колкото заради клиента, толкова и заради самата себе си. За нея бе много важно да изпипа всичко до съвършенство, да го направи оригинално, внушително, красиво и ефектно… и да търси навсякъде Тейт. Тази възможност не бе убягнала от вниманието й. Не бе настоявала на идеята си единствено заради нея, темата „каубой на кон“ бе идеална за продукта. Ала докато пътуваше и разглеждаше природните дадености и дори докато снимаше филмите на избраното място, не беше изключено да попадне на някого, който е чувал за Тейт. Саманта никога не изпускаше от поглед своята основна цел и когато се обади в отдел „Пътувания“ и поръча да й запазят за следващата седмица самолетни билети до Финикс, Албъкърк, Омаха и Денвър, тя лумна пред нея по-ярко от всякога.