Даниел Стийл - Паломино

— Кафе, Сам?

Тейт й подаде канче както на всички останали и за част от секундата й се стори, че в погледа му е спотаено нещо, предназначено само за нея. Ала след малко, когато започна да й нарежда какво да прави с повредените инструменти, реши, че вниманието му е било плод на собственото й въображение. Очевидно отношенията им отново бяха строго служебни. Към края на деня Сам напълно се увери в това. Тейт се държеше с нея добре, както и с всички останали, подхвърли й една-две шеги и й нареди да си почине, като видя, че е на края на силите си. Ала не й отдели специално внимание, не й каза една насърчителна дума, въпреки че тя се стараеше да работи наравно с мъжете. Когато се прибраха и оставиха конете в преградите им, Тейт не спря да поговори с нея, а веднага излезе от конюшнята и се запъти към своята къщичка недалеч от голямата трапезария.

— Труден ден беше днес, а, Саманта — извика й през рамо Джош, който сваляше седлото от коня си.

Тя кимна в отговор и хвърли поглед към отдалечаващия се гръб на Тейт, чудейки се дали миговете в далечната хижа не са били един вид отклонение, кратко припламване, при което и двамата са загубили контрол над себе си, а сетне отново са влезли в релсите.

Изведнъж изпита облекчение, че не се бе поддала на мощното притегляне, което почувства тогава. Сега той положително щеше да й се надсмива. Тази мисъл проблесна в съзнанието й и отлетя, докато се мъчеше да си спомни какво й бе казал Джош.

— Изглеждаш като пребита.

— Всички сме така. Работата тук винаги е тежка. — Ала това очевидно не я огорчаваше. Радваше се, че й бяха спестили целодневното кастриране на младите бикове. Доколкото си спомняше от своите предишни посещения тук, то бе доста неприятно, свързано с много кръв. Определено предпочиташе да прекара деня, както го бе прекарала: борейки се с клоните на поразените дървета и земеделските сечива под съборения навес. — До утре! — помаха му с уморена усмивка и се запъти към голямата къща, изведнъж закопняла да вземе горещ душ, да хапне нещо и веднага да се пъхне в топлото легло. С всеки изминал ден животът й в ранчото ставаше сякаш все по-прост. Спеше, ставаше, хранеше се и работеше до пълно изтощение. Но тъкмо това й беше необходимо. Почти не й оставаше време за размишления. Макар че напоследък явно не можеше да се отърве от някои мисли: непрекъснато си представяше лицето на Тейт, когато стояха един до друг в хижата и разговаряха за Бил и Каро… и за самите себе си.

Саманта влезе в приветливата селска къща и извика на Каролайн, но я посрещна само тишина. След няколко минути намери в кухнята бележка, в която се казваше, че Каролайн и Бил Кинг са заминали на сто и петдесет километра. Имало проблеми с някои от данъчните документи, които не можели да се обяснят по телефона, тъй че двамата отишли да се срещнат със счетоводителя. Щели да се върнат или късно вечерта, или на другата сутрин. Очевидно и в двата случая беше излишно да ги чака. Във фурната имаше печено пиле, до него голям печен картоф, а в хладилника — салата. Ала въпреки тежката работа през деня Сам откри, че не е толкова гладна, колкото й се бе сторило преди малко. Перспективата да вечеря сама не й се виждаше особено привлекателна. Реши, че по-късно ще си направи сандвич, бавно влезе в дневната и почти без да мисли, включи телевизора. И веднага бе разтърсена от нещо като токов удар: гласът на Джон изгърмя в уютната стая и миг след това на екрана се появиха надутият корем и усмихнатата физиономия на Лиз. Случилото се отново я завладя с пълна сила и докато ги гледаше, в очите й се появи същата тъга, която бе донесла със себе си от Ню Йорк. Седеше като омагьосана от двамата усмихнати водещи на вечерните новини, неспособна да се откъсне от болезнената гледка.

Беше се вторачила в тях и слушаше обичайното им дърдорене, когато изведнъж си даде сметка, че от няколко минути се чука на вратата. Щракна бутона, те изчезнаха от екрана и леко присвила очи от болка, тръгна да види какво има. Предпазливото нюйоркско „Кой е?“ беше забравено. Тук можеха да се очакват само работници от ранчото или приятели, злосторници просто нямаше. Щом отвори, погледът й опря в морскосиня карирана риза и познато дочено яке и бързо запълзя нагоре, докато стигна до лицето на Тейт Джордан.

— Здрасти, Тейт. — Застанала на прага, тя изглеждаше уморена и разсеяна, мислите й все още се въртяха около образите на бившия й съпруг и неговата нова жена.

— Случило ли се е нещо? — Той веднага се разтревожи от вида й, но Сам поклати глава. — Имаш вид на човек, получил лоши новини.