Даниел Стийл - Паломино

Тя почувства тръпката, разтърсила тялото му, и внимателно се освободи от прегръдката, поклащайки леко глава.

— Не, Тейт.

— Защо не? — За момент очите му пламнаха и Сам почти се изплаши.

— Защото не е редно.

— За Бога, аз съм мъж, а ти си жена… не сме някакви деца. Какво искаш? — Той повиши глас в предизвикано от възбудата раздразнение. — Романтична любов и венчална халка на пръста, преди да влезеш в леглото?

— А ти какво искаш, каубой? Просто да се изтъркаляш набързо в сеното? — Силните думи го удариха като куршум и той стъписано поклати глава.

— Съжалявам — каза хладно и отиде до умивалника да измие чашите. Но когато свърши с миенето, Саманта, която все още стоеше на същото място и го наблюдаваше, заговори:

— Аз не съжалявам. Харесвам те. Всъщност — тя протегна ръка и докосна неговата — страшно те харесвам. Ала не искам да бъда наранена още веднъж.

— Няма да получиш гаранциите, които очакваш, Сам. Никой не може да ти ги даде. И аз не мога. Ако някой започне да те убеждава в противното, значи е лъжец.

В думите му имаше известна истина и Сам съзнаваше това, ала на нея не й трябваха голи обещания, трябваше й нещо реално.

— Знаеш ли какво искам? — попита тя, обхождайки с поглед любовното гнездо на Бил и Каролайн. — Искам това. Искам такова сливане и взаимно допълване и такава обич след повече от двайсет години.

— Мислиш ли, че те в началото са били толкова сигурни в своето бъдеще? Мислиш ли, че тогава са знаели какви ще са отношенията им сега? Не, по дяволите. Тя е била собственичка на ранчото, а той — прост работник. Само това им е било известно.

— Така ли смяташ? — Очите й хвърляха огън и жупел. — Обзалагам се, че са знаели и още нещо. Досещаш ли се какво?

— Какво?

— Знаели са, че се обичат. И аз не желая да се впускам в никакви игри, докато не намеря мъж, който да ме обича и когото да обичам.

Излязоха навън и Тейт заключи вратата на хижата.

— Да тръгваме — лаконично я подкани той.

Но когато мина край него, видя, че не е ядосан. Беше разбрал всичко, което му бе казала, и Сам се питаше какво ще направи сега и как ще постъпи тя самата. За момент, само за момент, й се прииска да забрави самоконтрола и предпазливостта, но бързо отхвърли тази мисъл. Не защото не го желаеше, а защото го желаеше твърде силно. Тейт Джордан беше страхотен мъж.

— Може ли да дойдем пак? — погледна го открито, когато той й предложи събраните си длани, за да стъпи на тях и се качи на едрия кон.

— Наистина ли го искаш? — Тя кимна бавно и той се усмихна, без да каже дума повече.

Саманта се метна на седлото, хвана здраво юздите, заби пети в хълбоците на коня и се понесе срещу вятъра редом с Тейт Джордан.

— Приятна ли беше ездата, скъпа? — доброжелателно попита Каролайн, когато Саманта влезе в дневната и подви стройните си крака на едно удобно кресло. С разпуснати коси, поруменяло лице и светнали очи тя бе същинско въплъщение на младостта, здравето и красотата и възрастната жена я гледаше не без известна завист.

— Много, благодаря, лельо Каро. — Умираше да й каже, че е видяла хижата, ала знаеше, че не бива. При все това вълнението не я напускаше — от несподелената тайна и от целувката, която бяха разменили с Тейт Джордан в преградата на Черния красавец. Тази целувка я изгори цялата и проникна до дъното на душата й. Тейт бе различен от другите: по-силен, по-независим и по-привлекателен от всички мъже, които бе познавала или щеше да познава занапред.

— Видя ли се с някого тази сутрин? — Въпросът бе непреднамерен, породен от трийсетте години живот в голямото ранчо. Тук не минаваше и час, без да се спреш с някого, да побъбриш за това-онова и да научиш нещо за някой друг.

Сам се канеше да отговори отрицателно, но после реши да се придържа към истината.

— Видях Тейт Джордан.

— О. — Кратката думичка бе произнесена без забележима интонация или особен интерес. — Как е Дядо Коледа тази сутрин? Всяка година децата много му се радват.

Сам бе изкушена да добави „Аз също“, ала не посмя.

— И с право. Той е толкова мил човек.

— Искаш да кажеш, че си се омилостивила? Не го ли мразиш вече?

— Никога не съм го мразила. — В старанието си да изглежда незаинтересувана тя си наля чаша кафе. — Просто не бяхме на едно мнение по въпроса дали имам нужните качества, за да яздя твоя кон.

— Значи е променил мнението си? — Саманта кимна и се ухили доволно. — Нищо чудно, че го харесваш. Всички от сърце харесваме онези, които харесват нас. Но Тейт е добър човек, независимо какво е казал за теб и Черния красавец. Познава всяко кътче от ранчото не по-зле от Бил и мен.