Даниел Стийл - Паломино

„Всяко кътче… дори хижата край езерото“ — помисли си Саманта и се наложи да пийне кафе, за да сдържи усмивката си.

— Какво ще правиш днес, лельо Каро?

— Ще се занимавам с книжата, както обикновено.

— На Коледа? — Саманта изглеждаше потресена.

— На Коледа — примирено кимна Каролайн.

— Защо вместо това не си направим коледна вечеря?

— Доколкото си спомням — развеселено я погледна Каролайн, — тя се състоя снощи.

— То беше различно. Заедно с всички останали. Какво ще кажеш днес двете с теб да приготвим вечеря за Бил и Тейт?

Каролайн я изгледа неотстъпчиво и поклати глава.

— Не вярвам от това да излезе нещо.

— Защо?

— Защото те са работници в ранчото, Саманта, а ние не сме. В едно ранчо наистина има строго определена йерархия.

— Никога ли не вечеряш с Бил? — Сам изглеждаше изумена.

— Много рядко. Само в официални случаи, когато някой се жени или умре. Всички прегради падат единствено на тържества като снощното, на Коледа. През останалото време ти си, която си, а те… те внимават преградите да се запазят непокътнати, Сам.

— Но защо?

— От уважение. Просто така стоят нещата. — Изглежда, тя го приемаше, ала Сам продължаваше да се ядосва.

— Та всичко това е толкова глупаво! Какво значение има йерархията, за Бога! Кого го е грижа за нея?

— Тях. — Гласът на Каролайн сякаш я поля със студена вода. — Те много държат на установените порядки, на положението, което заемаш, и уважението, което смятат, че ти дължат. Собственикът на ранчо е поставен на пиедестал и не му е позволено да слиза от него. Понякога е досадно, но, ще — не ще, човек трябва да се съобразява. Ако днес поканим Бил и Тейт, те ще бъдат истински шокирани.

Ала на Сам й бе трудно да го повярва, не бе забравила настоятелните опити на Тейт да спи с нея в хижата. Още не й бе стигнало до ума, че това е нещо различно, нещо, станало на четири очи. Не като да вечерят заедно в голямата къща.

— И все пак не го разбирам.

Каролайн й се усмихна топло.

— Аз също, но вече съм свикнала, Сам. Така е по-лесно. Те просто са си такива.

Затова ли им е била нужна хижата? Защото той е бил наемен работник, а тя — нещо съвсем различно, господарка на ранчото? Възможно ли беше обяснението за цялата тази секретност да е толкова просто? Изведнъж й се прииска до смърт да я попита, ала знаеше, че е невъзможно.

— В голямата трапезария цял ден ще се сервира студена пуйка. Можеш да отидеш и да побъбриш, с когото завариш там. Но аз наистина трябва да се затворя за няколко часа в офиса с Бил. Чувствам се ужасно, задето те пренебрегвам на Коледа, Сам, ала работата не търпи отлагане.

От дълги години Каролайн и Бил посвещаваха всичките си усилия единствено на ранчото. Но Саманта се питаше дали хижата не им липсва понякога. Нямаше начин, тя беше идеално кътче за усамотяване. Питаше се също кога са били там за последен път, колко често са я посещавали в началото, ако са я имали тогава… и кога отново ще отиде там с Тейт.

— Не се тревожи за мен, лельо Каро. Тъкмо ще напиша някое и друго писмо. Като огладнея, ще отида да хапна нещо в голямата трапезария. — И изведнъж почувства, че й се иска да види Тейт. Тази сутрин той сякаш й бе влязъл под кожата и сега тя не можеше да го прогони оттам. Не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен за него, за неговите ръце, неговите устни, очите му…

Ала когато след половин час отиде да обядва в голямата трапезария, от него нямаше и следа. По-късно срещна пред конюшнята Джош и той случайно й спомена, че Тейт е отскочил до ранчото „Третата бариера“ на трийсет километра оттук да се види със сина си.

В сребристия мрак на ранната утрин Тейт Джордан даде сигнал и двайсетината каубои пришпориха конете и го последваха към главната порта. Днес повечето от тях щяха да карат млади бичета на кастрация и Тейт, придружен от малка група, пое към тесния каньон наблизо да провери дали мостът не е паднал. След час стигнаха на мястото и установиха, че всичко е наред, ала на връщане откриха две ударени от мълния дървета, които бяха съборили покрива на навес и бяха повредили инструментите и трактора под него. В продължение на два часа разчистваха клоните, проверяваха инструментите и се опитваха да подкарат трактора. Накрая пуснаха в действие огромен трион, за да махнат падналите дървета. Работата бе ужасно тежка, особено за Саманта, и когато най-сетне направиха почивка за обяд, дългата й руса коса бе прогизнала от пот, а дебелата фланелена риза се бе лепнала за гърба й.