Даниел Стийл - Горчива орис

Тя бе изкарала осемнайсет седмици в ареста.

Вече беше в единична килия, вестниците я преследваха цяло лято. Репортери ходеха в ареста и непрекъснато настояваха да я интервюират. Понякога пазачите ги пускаха, за да я снимат. Фотографите им побутваха някоя друга нагъната банкнота и в следващия момент те заставаха пред килията й и светкавиците им я заслепяваха. Веднъж дори я снимаха в тоалетната. Всичко, което тя разказа на полицията, отдавна бе публикувано в печата. Именно от това се опасяваше тя. Имаше чувството, че е излъгала себе си и родителите си, но Дейвид я убеди, че това е единствената й надежда да се отърве от затвора и дори от, не дай Боже, смъртното наказание. Ала дори това не свърши работа. Грейс вече се бе примирила с доживотната присъда, а понякога се питаше дали в края на краищата няма да й наложат смъртно наказание. Дори Дейвид признаваше, че е възможно, макар и да не му се искаше. Всичко зависеше от съдебните заседатели. Той бе сигурен, че ще може да убеди съдебните заседатели, че тя е убила баща си, само за да престане той да я изнасилва или за да не я убие. Тя бе млада, хубава, уязвима, говореше истината, което несъмнено би им направило силно впечатление. Дейвид и Моли не се съмняваха ни най-малко в нейната история.

Ала първият истински удар им бе нанесен, когато им отказаха промяна на съдебния окръг. Дейвид бе обжалвал с аргумента, че за нея процесът няма да бъде справедлив в Уотсика, хората бяха изпълнени с предубеждения заради баща й. Вестниците я разпъваха от месеци, разкрасяваха историята й както им харесваше, преувеличаваха всяка нова подробност, която откриваха. През септември тя вече бе придобила образа на обезумяла за секс тийнейджърка — звяр, който от месеци замисляше смъртта на баща си, за да прибере парите му. Фактът, че Джон Адамс изглежда бе останал почти без средства, убягваше от вниманието на всички. Описваха я също като сменяща безразборно партньорите си и допускаха, че е имала сексуално влечение към баща си и го е убила от ревност. Историята бе разказана в хиляди варианти, но никой от тях не се доближаваше до истината и във всички случаи вредеше на Грейс. Дейвид изобщо не можеше да си представи, че могат да се надяват на справедливо отношения от страна на съдебните заседатели, особено в този град, а може би и в друг.

Изборът на съдебните заседатели отне цяла седмица, а поради сериозността на процеса и пламенното настояване от страна на Дейвид, съдията се съгласи да изолира заседателите. Съдията беше свадлив възрастен човек, крещеше на всички от мястото си и бе играл често голф с баща й. Ала той отказа да се самоотстрани заради това, че са били близки приятели с Джон Адамс, защото чувствал, че може да е безпристрастен. Единственото, което насърчи Дейвид, беше, че ако процесът не е справедлив или присъдата не е благоприятна, той може да претендира за неправилното му водене. Или да обжалва. Той вече гледаше в перспектива и бе сериозно разтревожен.

Обвинението представи своите доказателства и те бяха силно изопачени. Според тях тя е планирала да убие баща си вечерта след погребението на майка си, да наследи малкото, което им е останало, преди той да го е изхарчил или да се е оженил за друга. Нямала е представа, че ако го убие, не може да наследи нищо от него. Имаше снимки като доказателство колко привлекателен мъж е бил баща й и обвинението намекваше, че тя е била влюбена в него, в собствения си баща. Ето защо, след като майка й починала тя не само се опитала да го съблазни онази вечер, като разкъсала нощницата си и му се предложила, но и стигнала още по-далеч — да го обвини в изнасилване, след като го е убила. Имаше доказателство, че тя е имала полов акт същата вечер, обясняваха те, но нищо не подкрепяше теорията, че е била с баща си. Предполагаха, че се е измъкнала на среща с някой друг вечерта, а когато баща й я е смъмрил, тя се опитала да го съблазни. След като той я отхвърлил, Грейс го е убила.

Обвинението настояваше за присъда за предумишлено убийство, което означаваше неопределен срок затвор или дори смъртно наказание. Нейното престъпление е отвратително, заяви прокурорът пред съдебните заседатели и присъстващите в залата, сред които бяха цяла армия репортери от цялата страна, и тя трябва да си плати за него в най-голяма степен. Не бивало да има милост за момиче, което неоправдано е убило баща си, а след това петни репутацията му, опитвайки се да се спаси от затвора.

Беше мъчително да слуша какво говорят за нея, сякаш думите им се отнасяха за някой друг, върволица от хора премина през свидетелската скамейка и всички възхваляваха баща й. Повечето от тях я характеризираха като срамежлива или странна. А най-неблагоприятните показания даде партньорът на баща й. Той заяви, че в деня на погребението тя на два пъти го е попитала за финансовото състояние на баща си и какво е останало след продължителното заболяване на майка й.