Даниел Стийл - Горчива орис

— Добре, Чарлс… обичам те.

— Не толкова, колкото аз те обичам — рече той, отново я взе в обятията си, силно я прегърна и я целуна. А след малко се засмя тихо.

— Какво смешно има? — прошепна тя, докосна устните му с върховете на пръстите си, което го възбуди още повече. Той умираше от желание да я обладае, ала знаеше, че ще мине време, преди това да се случи помежду им.

Чарлс се усмихваше, когато й отговори:

— Помислих си, че въпреки деликатното ти психическо състояние единственото, което те спасява от моята страст, е пиронът в тазовата ти кост. Честно казано май само това ме спира.

— Засрами се — пошегува се тя и внезапно си зададе въпроса дали иска да бъде спасена. Това бе интересен въпрос.

През следващите две седмици Чарлс се грижеше за нея, постоянно идваше в апартамента, щом му беше възможно, а през почивните дни спеше до нея на леглото. Грейс изпитваше спокойствие да лежи до него и да се събужда сутрин в прегръдката му. Разказваше й истории от детството си, за родителите си, които не бяха вече живи, но които той обичаше много и които също бяха го дарили с любов. Той бе единствено дете, бе имал хубав живот и си даваше сметка за това. А тя му разказваше забавни случки с Люана и Сали. Спомените, които двамата обменяха, бяха коренно различни. След първата седмица той нае лимузина и я закара за почивните дни в Кънектикът. Обядваха в „Кобс Мил Ин“ в Уестън, където бе превъзходно и се прибраха в Ню Йорк отпочинали и в същото време изтощени.

Лекарите я увериха, че се поправя отлично и след една седмица може да се върне на работа, но Чарлс я убеди да удължи с още толкова отпуска си. А тя зададе на лекарите един важен въпрос и бе удовлетворена от отговора. Посети и приятелите си в „Сейнт Андрю“, отиде там с такси през деня, а те се развълнуваха силно, когато я видяха. Обеща им скоро отново да се върне на работа, но не и преди септември, когато щеше да се раздели с патериците.

В края на следващата седмица Чарлс я заведе в Хамптънс. Отседнаха в уютна малка странноприемница, а уханието на морето бе омайващо. Пристигнаха късно вечерта в петък и тя го накара да я заведе на разходка на плажа, нищо че беше с патерици. Седна на пясъка и се вслуша в шума на океана, а той се настани до нея.

— Не знаеш колко прекрасно е за мен. Преди да дойда в Ню Йорк, никога не бях виждала океана.

— Почакай само да зърнеш Мартас Вайнярд.

Той й обеща да я заведе там за Деня на труда, ала тя продължаваше да се тревожи за бъдещето им. И какво щяха да правят следващата седмица, когато тя се връщаше на работа? Трябваше да запазят връзката си в тайна. Мисълта за това й бе странна. Не беше още любовна връзка, но бе нещо много повече от приятелство.

— За какво мислиш? — попита я той спокойно, докато седяха в тъмнината на плажа.

— За теб — провокира го тя, но на него и това му бе приятно.

— Какво за мен?

— Мислех си кога ли ще спим заедно — рече тя простичко, а той я загледа смутен.

— Какво означава това? Между другото — усмихна се той, — смятах, че вече го правим. Ти дори хъркаш понякога.

— Знаеш какво имам предвид. — Тя го побутна леко и той се засмя. Беше толкова прекрасна.

— Искаш да кажеш… — Той вдигна вежди и се престори на изненадан. — Да не би да предлагаш…

— Да, така мисля. — Изчерви се тя. — Вчера се видях с ортопеда и той ми каза, че съм добре… сега ни остава да се притесняваме за главата, а не за таза ми.

Чарлс започна да се смее, беше благодарен, че имаха на разположение всички тези седмици, за да се опознаят, без да им пречат усложненията от нейното минало и техния сексуален живот. Беше минал малко повече от месец, а имаха чувството, че са били винаги заедно. Бяха напълно непринудени и отпуснати един с друг.

— Това покана ли е? — попита той с усмивка, която би разтопила всяко сърце, а нейното отдавна копнееше за него и като го гледаше, направо се предаде. — Или си играеш с мен?

— Може би и двете. — Ала тя мислеше за това от няколко дни и бе решила да опита. Трябваше да знае какво ще се случи и дали има шанс за бъдещето.

— Да не би това да е сигнал, че трябва да скоча от горещия пясък и да те повлека за косата към нашата стая, като зарежа патериците ти тук?

— Звучи привлекателно. — С нея той се чувстваше млад, въпреки сериозността на миналото й тя го караше да се смее непрекъснато и това му допадаше. Беше толкова различно от времето с първата му жена. Тя беше много напрегната, погълната от себе си и нервна. С Грейс животът бе съвсем различен. Тя бе спокойна, интелигентна, пожертвователна и грижлива. Беше преживяла толкова много и въпреки това бе мила и нежна. А имаше и чувство за хумор.