— Защо не ми каза, Мередит?
— Не мислех, че е важно.
— Преди време би било — упрекна я той. Изглеждаше обиден, но това му говореше нещо. Че тя не очаква нищо от него и бе точно така.
— Това бе преди три месеца, Кал. Имахме споразумение. Когато Стив дойде, приключваме с връзката. Никога не си казвал, че искаш нещо повече. Не желаех да ти се натрапвам, когато той си тръгна.
А и откакто Стив бе заминал, си бе дала сметка, че не иска вече само връзка, искаше нещо повече, истински живот с човек, който бе готов да се ангажира.
— Не мисля, че бе редно да ти се обаждам, след като Стив ме напусна. А и ти ми беше много ядосан.
— Бях наранен. Мразех се, че постъпих глупаво. Страхувах се да се обвържа, Мередит. В някакъв смисъл ми бе по-лесно да те пусна при него, независимо колко те обичах. Освен това ти имаше нужда да се върнеш.
Тя кимна. Не би могла да отрече.
— Ами ако не съм имала? Щеше ли да е различно? Ти не вярваш в обвързването, Кал. Ти самият си го казвал. Уважавам желанието ти.
— Сигурно ти е било трудно през тези три месеца — внимателно изрече той, без да оспорва думите й за отношението му към обвързването.
Но когато каза, че я е обичал, сълзи бликнаха в очите й, а тя не искаше той да ги види.
— Вярно е. Но научих много. Не само за Стив, но и за себе си, коя съм и какво искам.
— Какво искаш, Мери? — попита я той, наблюдавайки я внимателно. Тя му изглеждаше различна и това му харесваше.
— Много неща. Ако трябва да съм честна — някой и нещо реално. Постъпих погрешно. И си платих за това. Много скъпо. Но зная, че искам да обрека живота си на някого и той да живее заради мен. А не просто да се забавляваме. — Усмихна му се, но някак хладно. — Възможно е дори да поискам да имам деца. Вероятно беше прав по този въпрос. Не мисля, че със Стив винаги е вървяло, пък и се оказа, че не е било задълго. Бяхме твърде различни, мисля, че сега го разбирам. — А после го изненада още повече. — Обмислям да се върна в Ню Йорк. Щях да говоря с теб за това до няколко седмици. Не принадлежа на това място.
— Мислех, че тук ти харесва. — Той изглеждаше лично обиден.
— И аз си мислех така. Но ми се струва, че решението да дойда тук не бе правилно. — Бе й коствало брака й. Ако бе останала в Ню Йорк, може би още щяха да са женени, но сега бе късно да се промени каквото и да е. Двамата със Стив бяха разделени от непреодолими сили.
— Мисля, че ще сгрешиш, ако се върнеш — твърдо възнегодува той.
— Не се притеснявай. Ще дам предизвестие с достатъчно дълъг срок, Кал. Няма да постъпя като Чарли.
— Не става дума за това. Мислех за теб.
— Ще те уведомя какво съм решила.
— Искам да съм част от решението ти. Нека поговорим за него.
— Не желая да говорим — тихо се възпротиви тя. — Нямаме кой знае за какво да говорим, нали?
— Мислех, че сме приятели. — Бе се обидил от думите й и бе объркан. Трябваше да осъзнае прекалено много неща за кратко.
— И аз мислех така — съгласи се Мередит. — Но може би не сме били.
— Ти направи някои прекрасни неща за мен, Мери. Не само за бизнеса ми, но и за мен. Когато се върна при Стив, бях много разстроен. И ти го знаеш.
— Разбирам те — тъжно отговори тя. — Имаше право да си разстроен. Съжалявам, че заради мен преживя това.
— Знаех какво правя. Просто не исках да си дам сметка какво ще излезе. Нито пък ти. Всъщност, представях си, че ще се оправите. Изненадан съм, че не се е получило.
— Липсваше ми прекалено много — усмихна му се тя, бе честна докрай. — След като напуснах Ню Йорк, ми се струпаха огромни промени. Тук проумях много неща. Някои от тях — благодарение на теб.
— Разбирам. Ще бъде ли неудобно, ако те попитам какво ще правиш утре вечерта?
— Няма да е неудобно — засмя се тя, — но може би ще е глупаво. Вече бяхме там. И се отказахме. Преодоляхме го. Защо да го правим отново?
— Защото искам да разговарям с теб. — Той бе настоятелен.
— Нека си го спестим. За какво ще разговаряме, Кал? За омразата към обвързването? За причините, поради които двама души не вярват и не разчитат един на друг? Не искам да разговарям за това. Чула съм всичко. Преживяла съм го. Нашето време мина. Свършихме. И двамата сме се променили. Нека нещата останат такива, каквито са.
При тези думи тя изглеждаше изпълнена с решителност.
— Ти не ми даваш шанс.
Тя се засмя горчиво.
— Полагам всички усилия, за да не го допусна. Не искам да ме объркваш. — Не желаеше отново да започне връзка с него и да поеме риска двамата взаимно да се наранят. Чувстваше се по-възрастна, по-мъдра и много по-предпазлива.
Читать дальше