Аркадий Стругацки - Куца съдба

— Така е — каза полицаят. — Те там, в лепрозориума, добре са се уредили.

Общуването потръгна. Поговориха си за времето — какво беше някога и какво стана, дяволите да го вземат. Откриха, че имат общи познати в града. Поговориха за живота в столицата, за миниполите, за язвата, наречена хомосексуализъм, за вносното бренди и за контрабандните наркотици. Естествено, отбелязаха, че вече няма никакъв ред и дисциплина — не е като преди войната или, да речем, веднага след нея. Че да си полицай е кучешки живот, макар във вестниците да пише, че полицаите са добрите и строги пазители на реда, незаменимо колелце в държавния механизъм. Увеличават пенсионната възраст, а пенсиите ги намаляват, ако те ранят на пост, ти подхвърлят жълти стотинки, пък и отгоре на всичко им взеха оръжието — и кой при тези обстоятелства ще се престарава в работата… С други думи, създаде се такава атмосфера, че ако можеше да пийне две-три глътки, полицаят сигурно щеше да каже: „Е, добре, момче, тръгвай и ти пожелавам всичко най-хубаво. Аз не съм те виждал и ти не си ме виждал.“ Обаче нямаше откъде да пийне две-три глътки, така че когато камионът стигна до входа на полицейското управление, полицаят отново се начумери и нареди сухо на Виктор да го последва и да побърза.

Мокрецът отказа да даде обяснения на дежурния и поиска незабавно да го отведат при началника на полицията. Дежурният му отвърна, че, вижте, лично вас началникът сигурно ще ви приеме, а колкото до ей този господин, той е обвинен в отвличане на камион и затова няма защо да ходи при началника, а трябва да бъде разпитан и да се състави съответният протокол. Не, твърдо и спокойно каза мокрецът, нищо подобно няма да стане, няма да се наложи господин Банев да отговаря на никакви въпроси и господин Банев няма да подписва никакви протоколи. Затова има определени причини, които засягат единствено господин началника на полицията. Дежурният — нали всичко това не го засягаше — сви рамене и отиде да доложи. Докато той докладваше, се появи шофьорчето с омасления комбинезон, което нищо не знаеше и беше доста потиснато, така че веднага се развика за справедливост, невинност и други страшни неща. Мокрецът внимателно взе товарителницата, която шофьорът размахваше, облегна се па гишето и като оформи получаването на книгите, се подписа на съответното място. Шофьорът млъкна от изумление и в този момент мокрецът и Виктор бяха поканени при началника.

Началникът на полицията ги посрещна много студено. Той гледаше мокреца с отвращение, а към Виктор изобщо не поглеждаше.

— Какво обичате? — попита той.

— Можем ли да седнем? — осведоми се мокрецът.

— Да. Моля — принуди се да каже началникът на полицията след кратка пауза.

Всички седнаха.

— Господин началник — започна мокрецът. — Упълномощен съм да протестирам пред вас, че вече за втори път полицията незаконно задържа товар, предназначен за лепрозориума.

— Да, чух за тази работа — каза началникът на полицията. — Шофьорът е бил пиян и моите хора са били принудени да го задържат. Мисля, че в близките дни всичко ще се изясни.

— Вие сте задържали не шофьора, а товара — възрази мокрецът. — Но това вече не е толкова съществено. Благодарение на любезността на господин Банев товарът все пак е бил доставен, макар и с малко закъснение. Би трябвало да сте признателен на тук присъстващия господин Банев, защото ако товарът беше закъснял по-дълго по ваша вина, това би могло да стане причина да си имате твърде големи неприятности.

— Много забавно — каза началникът на полицията. — Не разбирам и нямам никакво желание да разбера за какво става дума, защото като длъжностно лице няма да търпя никакви заплахи. А що се отнася до господин Банев, искам да ви припомня, че има наказателно законодателство, където са предвидени и случаи като неговия…

Той демонстративно отказваше да погледне към Банев.

— Виждам, че наистина не разбирате в какво положение се намирате — каза мокрецът. — Но аз съм упълномощен да ви уведомя, че ако още веднъж задържите наши товари, ще си имате работа с генерал Пферд.

Настъпи мълчание. Виктор не знаеше кой е този генерал Пферд, но затова пък на началника на полицията името, явно, му беше известно.

— Според мен това е заплаха — неуверено каза той.

— Да — съгласи се мокрецът. — При това повече от реална. Началникът на полицията се изправи рязко. Виктор и мокрецът — също.

— Ще взема под внимание всичко, което чух днес — заяви началникът на полицията. — Има какво да се желае от тона ви, господине, но обещавам на лицата, които са ви упълномощили, че ще разбера как стоят нещата и веднага щом открия виновните, ще ги накажа. Това се отнася в пълна степен и до господин Банев.