Аркадий Стругацки - Куца съдба

— Къде е камионът?

— Какъв камион? — попита Виктор, оглеждайки се учудено, за да печели време.

— Я не се правете! — закрещя полицаят. — Видях ви! Чака ви съд! За отвличане на арестувано превозно средство!

— Я не ми викайте — възрази Виктор с достойнство. — Що за простащина? Ще се оплача от вас.

Като размотаваше в движение брезентовото си покривало, вторият полицай се приближи и попита:

— Този ли е?

— Естествено, че е той! — каза полицаят с недоволната физиономия и измъкна от джоба си белезници.

— Ха! — рече Виктор и отстъпи назад. — Това е произвол! Как смеете!

— Не си утежнявайте положението със съпротива при арест — посъветва го вторият полицай.

— В нищо не съм виновен! — заяви нагло Виктор и пъхна ръце в джобовете. — Бъркате ме с някого, момчета.

— Отвлекли сте камиона — каза вторият полицай.

— Какъв камион? — извика Виктор. — Какво общо има тук някакъв си камион? Аз съм дошъл тук на гости на господин Голем, главния лекар. Попитайте охраната. Какво общо има тук някакъв си камион?

— А може би не е този, а? — усъмни се вторият полицай.

— Как да не е този! — възрази полицаят с недоволната физиономия. Приготвил белезниците, той тръгна към Виктор. — Хайде, давай си ръцете! — заповяда той делово.

В това време хлопна вратата на караулното и висок пронизителен глас извика:

— Разпръснете се!

Виктор и полицаите трепнаха. На прага на караулното стоеше луничавото войниче, извадило автомата изпод наметалото си.

— Отдръпнете се от портала! — извика то пронизително.

— Я ти там, по-тихо! — каза полицаят с недоволната физиономия. — Не виждаш ли, че сме полиция.

— Струпването на повече от един външен човек пред портала на специалната зона е забранено! След третото предупреждение ще стрелям! Отдръпнете се от портала!

— Хайде, хайде, отдръпнете се — рече Виктор загрижено и започна лекичко да побутва двамата полицаи. Полицаят с недоволната физиономия го погледна объркано, отстрани ръката му и пристъпи към войника.

— Слушай, момче, ти да не си се побъркал? — попита той. — Този тип открадна един камион…

— Никакви камиони! — проточено и пронизително изкрещя симпатичното и приветливо войниче. — По-оследно предупреждение! Двама от вас да се отдръпнат на сто метра от портала!

— Слушай, Рох — предложи вторият полицай. — Нека да се отдръпнем, остави ги, майната им. Той няма къде да ни избяга.

Почервенял от възмущение, полицаят с недоволната физиономия понечи отново да си отвори устата, но в този момент на вратата на караулното се появи дебел сержант с наченат сандвич в едната ръка и чаша в другата.

— Редник Джура — каза той, дъвчейки, — защо не откривате огън?

Луничавото лице под каската се изкриви в свирепа гримаса. Полицаите се втурнаха към мотоциклета, яхнаха го, свърнаха покрай Виктор, който беше заел позата на регулировчик, и бързо се отдалечиха. Почервенелият полицай му изкрещя нещо, но то не се чу заради грохота на двигателя. Щом се отдалечиха на петдесетина крачки, те спряха.

— Много близо са — каза сержантът с неодобрение. — Къде гледаш? Виж колко са близо…

— По-далеч! — зарева войничето с пронизителен глас, размахвайки автомата. Полицаите се отдалечиха още повече и се изгубиха от поглед.

— Нещо много свикнаха разни външни хора да се тълпят пред портала — съобщи сержантът на войничето, като гледаше към Виктор. — Е, добре, продължавай с наряда.

Той се върна в караулното, а луничавото войниче, малко поуспокоило се, закрачи напред-назад пред портала.

Като изчака няколко минути, Виктор попита предпазливо:

— Много се извинявам, какво стана с доктор Голем?

— Няма го — промърмори войничето.

— Колко жалко — каза Виктор. — Тогава май ще трябва да тръгвам…

Той се загледа в мъглата и дъжда, където се криеха полицаите.

— Как така ще тръгвате? — попита разтревожено войничето.

— Защо, не може ли? — осведоми се Виктор, също разтревожен.

— Защо да не може? — каза войничето. — Имах предвид камиона. Вие ще си тръгнете, а с камиона какво ще стане? Камионите не трябва да остават пред портала.

— А аз какво общо имам с това? — попита Виктор, още по-разтревожен.

— Как така „какво общо имате“? Нали вие го докарахте, значи вие ще го… така де… Нали винаги така става, как иначе?

„По дяволите — помисли си Виктор. — Какво ще го правя?“ Някъде на около стотина метра се дочуваше бученето на мотоциклетния двигател, работещ на празни обороти.