Аркадий Стругацки - Куца съдба

Кметът изпи своята чаша мента, с апетит си хапна есетрата и гласът му стана още по-мек, като кадифе — напълно невъзможно беше да си представи човек, че поставя капани за хора. Той многословно изрази желанието си да не спира вниманието на господин Банев върху завладелите града слухове, които, той е длъжен открито да признае, са пряко следствие от недостатъчно точното и единодушно изпълнение на указанията на господин президента на всички равнища на неговата администрация: има предвид извънредно широко разпространеното мнение, че така наречените мокреци са изиграли гибелна роля за рязкото изменение на климата, че те са отговорни за увеличаването на броя на помятанията и на процента на бездетните бракове, за хомеричното извеждане на някои домашни животни от града и за появата на особена разновидност на къщната дървеница, а именно — крилатата дървеница…

— Господин кмете — каза Виктор с въздишка, — трябва да ви призная, че през дълги периоди ми беше страшно трудно да следя мисълта ви. Дайте да си говорим по-простичко, като добри синове на една нация. Дайте да си приказваме не за това, за което няма да разговаряме, а за това, за което ще разговаряме.

Кметът го стрелна с очи, огледа го бързо от горе до долу, направи си някакъв извод, съпостави някои неща, дявол знае какви, но сигурно взе предвид всички факти — и че Виктор пиянстваше с Росшепер, и че изобщо пиянстваше, и то много шумно, пред очите на всички, и че Ирма беше вундеркинд, и че съществува и Диана, и вероятно още много такива неща. Във всеки случай блясъкът на господин кмета видимо започна да помръква и той викна да му донесат коняк. Виктор също си поръча още един. Кметът се изкикоти, огледа вече опустялата зала, удари лекичко с юмрук по масата и каза:

— Добре, какво ще го усукваме, да говорим по същество. Вече стана невъзможно да се живее в града и затова трябва да благодарим на вашия Голем… Между другото, знаете ли, че Голем е прикрит комунист? Да, да, уверявам ви, има сведения… на косъм виси вашият Голем. Така че ето какво ще ви кажа: развращават децата пред очите ни. Тази зараза вече е завладяла училището и проваля децата напълно… избирателите са недоволни, някои започнаха да напускат града, цари брожение, току-виж, започнали и саморазправи, окръжната администрация стои и бездейства — ето такава е ситуацията при нас… — Той пресуши чашата. — Длъжен съм да ви кажа: така мразя тази измет, че бих ги разкъсал със зъби, ако не ме беше гнус. Няма да повярвате, господин Банев, стигнал съм дотам, че им залагам капани… Е, добре, развратиха децата. Децата са си деца, колкото и да ги развращаваш, все им е малко. Но влезте ми в положението. Тези дъждове, и те са тяхна работа. Не знам как го правят, но си е така. Построихме санаториум — лековита вода, прекрасен климат — да гребеш парите с лопата. От столицата идваха тук и как свърши всичко? Дъждове, мъгли, клиенти с хрема, а после започна да става все по-лошо, пристигна тук един известен физик… забравих му името, е, да, вие сигурно го знаете… поживя две седмици и хоп, готово: очилатата болест, в остра форма, и го прибраха в лепрозориума. Чудесна реклама за санаториума, няма що! След това имаше още един случай, после — още един и край — клиентите секнаха. Ресторантът започва да закъсва, санаториумът едва-едва крета, слава богу, че се намери един глупак, треньор, който доведе тук своите „Братя по разум“ — щял да ги тренира, докато станат отбор от голяма класа, който с успех ще играе в страните с дъждовен климат… Е, и господин Росшепер, разбира се, помага до известна степен… Вече съчувствате ли ми поне малко? Опитах се да поговоря с този Голем, ама все едно да говориш с глух; нали е прикрит комунист — каквото и да го правиш, все си е червен. Писах до висшестоящите — никакъв резултат. Писах до още по-висшестоящите — същата работа. От още по-нависоко ми отговориха, че вземат под внимание моето оплакване и го препращат за разглеждане в по-долните инстанции… Мразя ги, но преодолях отвращението си и отидох лично в лепрозориума. Пуснаха ме. Молих, доказвах… Ама че гадни типове! Примигват с обезмиглените си очи, сякаш имат пред себе си някакво врабче. — Той се наведе и прошепна на Виктор: — Страх ме е, че ще започнат размирици и ще се лее кръв. Влизате ли ми в положението?

— Да — каза Виктор. — Но аз какво общо имам? Кметът се отпусна назад в креслото, извади начената цигара от алуминиевата си табакера и запуши.

— В моето положение — каза той — не ми остава нищо друго, освен да пусна в ход всички средства. Нужна е гласност. Общинската управа е направила петиция до Департамента на здравеопазването, господин Росшепер ще я подпише, вие, надявам се — също, но това не е бог знае какво. Нужна е гласност! Трябва ни хубава статия в столичен вестник, подписана от известно име. Вашето име, господин Банев. Злободневен материал, тъкмо като за авторитетен писател като вас. Много ви моля. И лично от свое име, и от името на общинската управа, и от името на нещастните родители… Трябва да направим така, че да махнат лепрозориума оттук и да го преместят на майната си. Където искат да го местят, важното е тази зараза да изчезне от града и нито един мокрец повече да не стъпи тук. Ето това исках да ви кажа.