Аркадий Стругацки - Куца съдба

Скромност и само скромност, до самоунижение… и само истината, никога не лъжи, поне самия себе си, но това е ужасно: да се самоунижаваш, когато наоколо има толкова идиоти, развратници и користни лъжци, когато дори най-добрите са нашарени с петна като прокажени… Искаш ли отново да станеш млад? Не. А искаш ли да поживееш още петнадесет години? Да. Защото да живееш е хубаво. Дори когато понасяш удари. Само да имаше възможност да им отвърнеш… Е, добре. Стига толкова. Спираме на заключението, че истинският живот е начин на съществуване, който ти позволява да нанасяш ответни удари. А сега да вървим и да видим какви са станали те…

В залата имаше доста деца и цареше обичайната врява, която стихна, щом Бол Кунац доведе Виктор на сцената и го настани да седне под огромния портрет на президента — подарък от доктор Р. Квадрига, — зад масата, застлана с червено-бяла покривка. После Бол Кунац излезе па края на сцената и каза:

— Днес с нас ще разговаря известният писател Виктор Банев, който е роден в нашия град. — Той се обърна към Виктор: — Как ще ви бъде по-удобно, да ви задават въпросите от местата си или в писмен вид?

— Все ми е едно — каза Виктор лекомислено. — Само да са повечко.

— В такъв случай моля, заповядайте.

Бол Кунац скочи от сцената и седна на първия ред. Виктор си почеса веждата, оглеждайки залата. Имаше петдесетина деца — момчета и момичета на възраст от десет до четиринадесет години — и те го гледаха със спокойно очакване. „Май че тук има само вундеркинди“ — помисли си той бегло. На втория ред отляво видя Ирма и й се усмихна. И тя му се усмихна в отговор.

— Учих в същата тази гимназия — започна Виктор — и точно на тази сцена веднъж ми се случи да играя Озрик 7 7 Озрик — герой от пиесата „Хамлет“ на Шекспир. — Бел. прев. . Не знаех ролята и ми се наложи да я съчинявам в движение. Това беше първото нещо, което съчиних в живота си, без да съм заплашен от двойка. Казват, че сега е станало по-трудно да се учи, отколкото по мое време. Казват, че са се появили нови предмети и това, което ние минавахме за три години, вие трябва да минете за една. Но вие, навярно, не забелязвате, че е станало по-трудно. Учените предполагат, че човешкият мозък е в състояние да побере много повече информация, отколкото ни се струва на пръв поглед. Въпросът е да умеем да натъпчем тези данни в мозъка… — „Аха — помисли си той, — сега ще им разкажа за хипнопедията.“ Но в този момент Бол Кунац му предаде бележка, на която пишеше: „Няма нужда да ни разказвате за достиженията на науката. Говорете с нас като с равни. Валерианс, 6-и клас.“ — Така — продължи Виктор. — Тук един от вас — Валерианс от шести клас — ми предлага да разговаряме като равни и ме предупреждава да не говоря за достиженията на науката… Трябва да ти кажа, Валерианс, че наистина имах намерение сега да ви говоря за постиженията на хипнопедията. Но с удоволствие ще се откажа от своето намерение, макар че съм длъжен да те информирам, че повечето от възрастните, с които съм разговарял като равен с равен, имат само смътна представа за хипнопедията. — Беше му неудобно да говори седнал, затова стана и се заразхожда по сцената. — Трябва да ви призная, деца, че не обичам да се срещам с читатели. Обикновено е абсолютно невъзможно човек да разбере с какви читатели си има работа, какво искат те от него и какво всъщност ги интересува. Затова всеки път се старая да превръщам тези срещи във вечери на въпроси и отговори. Понякога е доста забавно. Предлагам първо аз да задавам въпроси. И така… Всички ли са чели моите произведения?

— Да — отзоваха се детски гласове. — Чели сме ги… Всички…

— Прекрасно — рече Виктор озадачено. — Поласкан съм, макар и да съм учуден. Но добре, да продължим… Желаете ли да научите как съм написал някой от моите романи?

Последва кратко мълчание, след което в средата на залата се надигна слабичко пъпчиво момче, каза „не“ и седна.

— Прекрасно — каза Виктор. — Така е по-добре, защото въпреки общоприетото мнение, в написването на един роман няма нищо интересно. Да продължим нататък… Желаят ли уважаемите слушатели да узнаят какви са творческите ми планове?

Бол Кунац стана и каза учтиво:

— Виждате ли, господин Банев, въпросите, непосредствено свързани с техниката на вашето творчество, е по-добре да обсъдим в края на разговора, когато се изясни общата картина.

Той седна. Виктор мушна ръце в джобовете си и отново се заразхожда по сцената. Започна да става интересно или най-малкото срещата беше необичайна.