Аркадий Стругацки - Куца съдба

— А ти какво?

— Какво какво? — рече агресивно Жора. — Исках да го напердаша, обаче той тогава беше як като бик, щангист с разряд, нали разбираш, пък на мен и двата ми крака са простреляни, тогава се кандилках между двете патерици като старчески топки между нозете…

— Ама после, когато хвърли патериците, през благословената петдесет и девета… дали тогава не ти се извини случайно?

— Е как! Дори ми посвети стихове. В „Литературен вестник“. Като Пушкин, за приятелството в лицея…

— „Бъди себе си, татарино“, а? — предположи злъчно Валя.

Похилихме се, впрочем не много весело, и се заприказвахме за поезия, а после разговорът някак незабележимо се прехвърли към улица „Банная“.

Стана ясно, че всички освен мен вече са ходили на „Банная“.

Дисциплинираният Гарик беше отишъл там веднага, още през октомври. Абсолютно нищо интересно. Доста допотопна машина, може би ЕС-1020, а може би просто някакъв „Минск“, от по-мизерните. Седи някакъв безделник с черен халат, взема ти ръкописа и лист по лист го пъха в един процеп. На дисплея светват цифри, след което спокойно можеш да си вървиш вкъщи.

Жора, който беше ходил там в навечерието на Нова година, възрази, че нямало никаква машина, ами имало някакви сиви шкафове, безделникът не бил с черна, а с бяла престилка и вътре миришело на печени картофи. Общо взето глупости, мамят трудещите се.

— Ако искате да знаете моето мнение — каза Жора Наумов или по-точно Гирш Наумович, — всичко е много просто: някакъв евреин от Академията на науките е преметнал нашия Фьодор Михеич и сега точи докторската си дисертация от нашата трудова пот.

В отговор на тази антисемитска атака, Валя Демченко възрази, че това би било половин беда, а истинското нещастие, с тайнствен вид съобщи той, се състои в това, че вече много години се разработва кибернетичен редактор. Дар от учените за писателите. Като взаимопомощ. Самият робот-редактор вече е създаден и сега само го дресират върху нашите ръкописи. И когато тази машина влезе в строя, ето тогава ще настъпи краят на всички ни, защото тя ще коригира не само правописните грешки и стила, но ще вижда и два метра под текста. И веднага ще определи кой кой е и защо.

Погледнах с уважение Валя, долавяйки в неговите вдъхновени брътвежи фин нюанс на някакво благородно безумие, което ми е близко като нагласа. Гарик открито се кискаше, а Жора, този здраво стъпил на земята човек, попита откъде Валентин изобщо знае всичко това.

— В очите! — проникновено рече Валя. — Трябва да гледаш човека в очите, чичовото! Не каква му е престилката, черна или бяла, а в очите! Щом го погледнах в очите, веднага разбрах всичко!

Гарик му наля бира и Валя продължи. Оказа се, че роботът-редактор, бил само зората на новата ера. Това е тромава, стационарна и скъпа машина. А вече идва времето, ако искате да знаете, чичовите, на специалните пишещи машини, засега само за нас, прозаиците. В тези машини са монтирани електронни цензурни ограничители. Представяте ли си? Тракаш с два пръста думата „гъз“, а върху хартията се отпечатва: „задни части“, „пета точка“, „задник“ или в най-краен случай „г“ с три точки.

И в този миг сред нас се появи Петка Скоробогатов с прякор Съюзния Охльо. Преди миг го нямаше и ето че сега седи между Гарик и Валя и си сипва водка от моята гарафа. Както обикновено, очите му са възпалени и шарят и, както обикновено, по лицето му са избили червени петна и кожата му се лющи.

Както винаги, той се пръскаше по шевовете от новини и слухове, които отначало изглеждаха верни и важни, но след пускането им на свобода веднага се разваляха и се превръщаха в лъжи и фукни. Стана невъзможно да се разговаря и ние от мъка започнахме да слушаме.

Като начало той съобщи, че що се отнася до улица „Банная“ разполага с най-достоверни слухове право ОТТАМ. (Дебелият му показалец посочи тавана.) Валя правилно казва, че сега всичката работа се прехвърля на машините, защото корупцията е изпила кръвчицата на всички и на никого не може да се вярва. Вече са задействали и кадровата машина и тя е дала указание да бъдат свалени всички директори на издателства и всички главни редактори в Москва. Той, Петка Старобогатов, затова няма да бърза да подписва двата договора, дето са му пратили тия дни. Защо? Ами защото няма смисъл. И без това ще бъдат назначени нови директори и нови главни редактори и договорите ще се преразглеждат…

— Вие не ме прекъсвайте, защото утре заминавам за Замбия, тепърва трябва да ми бият ваксини, а вие постоянно ме прекъсвате… Искам да ви обясня за „Банная“. Машината там е специална. Тя показва таланта. В абсолютни единици. Знаете ли Сашка Толкоников какви ги надроби? Пробута на машината им пет страници от „Тихия Дон“! Разбира се, машината им заби, на баба им хвърчилото, сами разбирате, че никой при тях не е разчитал на такова равнище и сега Сашка ще го викат при шефовете. Заради постъпката, уронваща престижа на съветския писател… Но Сашка нищо не е! Самата Ираида се надигна от ложето си и помъкна там черновите си. Защото си мислеше, че машината ще я утвърди и възхвали, а машината — бам! — нула цяло и нищо десети! Тогава тя като ги запердаши там всичките с чадъра си, леле-мале! Вие седите тука и нищо не знаете, а пък аз вчера, като отидох на улица „Банная“, там всичко беше отцепено, имаше конна милиция… Михеич чак трепери, толкова му е терсене, че е подзел цялата работа и тепърва трябва да ходи там… Викам му: От какво те е страх, Михеич? Искаш ли, викам му, моите чернови?…